Той почука. Елисън почти веднага отвори вратата с пура в ръката и тексаска усмивка на лицето.
— О, Гроувър, добре дошъл на нашето соаре — поздрави го той, наподобявайки френско произношение. — Или може би е по-точно да се каже твоето соаре, господин председателю? — Протегна му месестата си ръка. Беше едър като бик и почти толкова изтънчен.
— Сенди, за мен винаги е удоволствие — усмихна се Медсън и влезе.
— Наистина ли? Трябва да си видиш физиономията. Изглеждаш като човек, на когото са му свили най-милото.
Медсън завъртя очи. Всяка година ставаше все по-трудно да се държи мило с този задник.
— Здравейте, момчета — кимна той на Тим Мърфи от Ей Зет Тий, Рон Джейкъбс от „Алтънболън“ и Стивън Меркъл от „Меркъл Фарма“. Петимата бяха неофициалното браншово ръководство. Техните гласове движеха „Фармацевтичния кръг“, официалната асоциация, на основата на решения, които се взимаха на срещи като тази. Всички държаха чаша с питие в ръката, макар Меркъл да имаше вид, сякаш пие обичайната си напитка: газирана вода с малко лимонов сок. Джейкъбс вече беше понаправил главата.
Елисън предложи на Медсън питие.
— Засега ще пропусна — поклати той глава. — Благодаря все пак.
Всички седнаха и се настаниха удобно.
— Момчета, днес нямам много време. — Медсън направи пауза. — Просто исках да се видим заради изслушванията утре.
— Гроувър, за това разчитаме на теб — обади се Джейкъбс. — Ти си нашият таран.
— Повелител на медиите — добави Мърфи. Той стрелна поглед към Джейкъбс и Елисън.
— Освен ако не попадне на малки момиченца, които да му сритат задника. — Тримата избухнаха в смях. Меркъл както обикновено седеше с напълно безизразно лице.
Медсън ги остави да се налудуват.
— Вие сте банда идиоти — скара им се той. — Ако на някого от вас му се прииска пресата да го боде с вила като грешник, докато защитава бранша, да заповяда на моето място. — Огледа събралите се в стаята. — Аз искам да си поговорим точно за това момиче — Дени Норт. — Загледа Елисън и мълча, докато глупакът не престана да се хили.
— Както можахте да разберете от „Срещни се с пресата“, тя още е някъде навън. И каквото и да й е дал Магуайър, то още е у нея.
Елисън се ококори: шокиран и удивен тексасец.
— Нали каза, че си уредил нещата?
— Работя по въпроса, но хората ми още не са я намерили.
Меркъл се обади за пръв път:
— Магуайър ни беше добре познат. Той беше нашата връзка с теб по време на съвместния ни проект за ваксината срещу СПИН.
Медсън допълни:
— Той беше нашият човек, който се грижеше за всички съвместни проекти в областта на ваксините.
Елисън се наведе към него. Гласът му беше тих и заплашителен.
— От това, което чуваме, проблемът е по-голям. Знаеш, че онова, което е у нея, може да ни унищожи.
12.
Дени не можа да се отърси от усещането за обреченост. Успя да намери една закусвалня, седна в задната част, за да пие чай и да мисли. Беше се наплакала в задния двор на къщата от кафяви тухли. Сега се чувстваше вцепенена. Още не можеше да избяга от спомена за разстрела на Ричард, за пистолета в протегнатата ръка на убиеца. Когато Ричард падна назад, се чу звук, все едно някой беше изпуснал кесия с покупки на паважа. В съзнанието си тя отново видя сгърченото му тяло. Това беше различно от Магуайър, колкото и ужасно да беше неговото убийство. Беше спала с Ричард, не само му беше позволила да влезе в тялото й, но да проникне и в сърцето й. Той беше добър човек, а сега лежеше мъртъв.
Затвори очи и се опита да не мисли за него, но образите се връщаха отново и отново. Потънал в мълчание с вестник в скута, когато за пръв път го видя във влака. Споделящ нейния триумф в „Срещни се с пресата“. Как й се възхищаваше в леглото, след като се бяха любили. Спомни си, че се питаше какво ли означава за него и дали е готов да започнат връзка. В този миг вината се стовари отгоре й. Беше ги определил за странни съквартиранти. Той беше от другата страна на политическата барикада, човек, който си гледа работата, но си позволи да застане на нейна страна. Ако го беше оставила на мира, ако не го бе въвлякла, днес щеше да е жив. Добър човек, който сега беше мъртъв, и то заради нея!