На Дени й се зави свят.
— И фармацевтичната индустрия е покрила това?
— Не точно. Нали помните, че коефициентът на корелация при данните от петгодишното проучване беше 0,62, когато от бранша решават да прекратят проучването?
— Значи смятате, че са подозирали къде ще ги отведе това проучване?
— Не мога да правя предположения по този въпрос, но коефициентът расте с всяка изминала година.
Дени се замисли.
— Това е логично. Колкото по-дълго продължава проучването, толкова повече ще нараства вероятността да се диагностицира заболяване от така наречения аутистичен спектър.
Солсбъри се усмихна одобрително.
— Това е солидна хипотеза, извлечена от данните.
Дени скочи на крака.
— Трябва да занеса тези данни в Службата на специалния съветник.
— Госпожо Норт, те не са моя собственост и не бива да са у мен.
— Разкриването на подобна информация, независимо дали може да я притежавате или не, е причината за съществуването на федералната програма за защита на разобличителите. — Дени импровизираше, но от друга страна, беше сигурна, че е точно така. — Вие и аз, ние двамата, носим отговорност тази информация да стане известна на всички.
Солсбъри също се изправи. Той потисна една усмивка, сякаш очакваше тя да го отведе там, където искаше.
— В един момент ще искат да научат откъде са дошли данните.
— Източникът може да остане анонимен.
— Надявам се. — Солсбъри извади друга флашка от чекмеджето на бюрото и я подаде на Дени. — Технологията е забележителна. Тази събира шестнайсет гигабайта данни. — Тя я прибра в джоба на якето си и дръпна ципа.
13.
Стайлс погледна през прозореца на офиса, а след това часовника. Влезе в конферентната зала, за да гледа новините на един от двата телевизора, които беше инсталирал там, когато започна работа по проекта „Момиче“, както той го наричаше. Тъй като по-голямата част от екипа беше във Вашингтон, само старшият частен детектив беше останал и днес щеше да работи с него. Затова конферентната зала беше необичайно чиста — никъде не се виждаха остатъци от сандвичи и празни картонени чаши. Обаче още миришеше на изветряло кафе и пот. Новините съобщаваха за убийството на Маклоски, като репортерът се върна назад и разказа за статута му на федерален разобличител на болкоуспокояващото „Мириъд“. Кракът започна да го сърби — това странно усещане се появяваше винаги когато знаеше, че нещо не е наред.
Убит в апартамента си. По новините съобщиха, че според съдебния лекар това се е случило в петък. Стайлс върна лентата назад. Медсън беше сложил начало на този налудничав уикенд късно сутринта в петък. В ранния следобед Стайлс го беше довел в тази конферентна зала и му бе съобщил за напредъка им. Бяха говорили за Маклоски и Стайлс се сети как Медсън излезе от помещението без много приказки. Странно. Обезпокоително. Магуайър е убит в петък от професионален убиец. Полицията сега разпространяваше скица на този тип: проядено от белези от акне лице, сини очи и къдрава руса коса. Ако обръснеш косата и ето ти онзи тип от влака за Вашингтон, подгонил момичето, което един от хората им беше идентифицирал.
Още от самото начало Медсън беше казал, че някой от бранша трябва да е убил Магуайър, за да му попречи да разкрие информация, която би могла да навреди на индустрията. В това имаше логика. Онова, в което нямаше логика, беше, че след като каза на Медсън, че Блум и момичето са отседнали в „Уилърд“, някакво пиколо е убито в тяхната стая. Като добавеше огромната настоятелност на Медсън момичето да бъде намерено и отказа му да се обади на Блум и да разузнае — работата направо смърдеше! Излиза, че всеки път, когато Стайлс даваше на Медсън важна информация за местонахождението на момичето, нещо се случваше. Синеокият тип за Медсън ли работеше, или за някого другиго? Тази мисъл едновременно ужасяваше и омайваше Стайлс. После го раздразни, защото си представи как като някой наивник захранва Медсън с информация, а той след това се опитва чрез наемника да убие момичето.
След като се върна в кабинета си, Стайлс набра мобилния телефон на Медсън.
— Да — обади се той. — Нещо ново?
— Аз съм в офиса, движа нещата. Току-що видях по новините, че Джон Маклоски бил убит в неговия апартамент, вероятно още в петък. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Какво, по дяволите, значи това?