— Означава, че тук може би става нещо, за което не знам.
— Трябва ли да повторя последния си въпрос?
— Чудя се дали не съм неволен съучастник в убийство.
Медсън замълча, после попита:
— Стив, какви са тия въпроси?
— Започвам да виждам нещо като модел. Магуайър е убит в петък, очевидно от професионалист, докато предава информация на Дени Норт в офиса й. Малко след това в апартамента на момичето тайнствено се появява убит полицай. Маклоски, който смятаме, че е бил посетен от момичето, преди да напусне града, също е убит в петък. А в събота един от частните детективи казва, че във влака за Вашингтон има някакъв тип, който преследва момичето.
— Какво искаш да кажеш с всичко това?
— Какво правиш с информацията за момичето, която ти предавам?
— За кого се смяташ, че ми задаваш такъв въпрос?
— За човека, който ще иде при ченгетата, ако не получи отговор от теб! — Медсън не отговори. Стайлс почувства, че по челото му е избила пот.
— Добре, ще ти кажа каквото знам — каза Медсън. — Преди няколко дни чух от Болтън в „Изследвания и развитие“, че Магуайър се готви да разгласи данните от проекта „Епсилон“ точно преди изслушванията за ваксините във Вашингтон.
— Мислех, че „Епсилон“ е прекратен преди пет години?
— Да, защото аз го прекратих. Защото цялата индустрия, която работеше върху изследване на ваксинирани и неваксинирани деца, постъпваше неетично, макар изследването да целеше доказване на ползата от ваксините.
— Неетично?
— Как може да ограничаваш децата в контролната група от неваксинирани, след като знаеш, че лишаването им от ваксини може да изложи живота им на риск?
— А аз си мислех, че индустрията е прекратила изследването, защото не е искала да се разкрият нелицеприятни факти.
— Нали помниш — „онова, което не знаеш, може да те убие“.
— Обаче в случая те убива само ако научиш — вметна Стайлс. — Така че спираш изследването, защото се страхуваш, че отговорите може да не ти харесат.
— Както и да е, прекратих „Епсилон“. Обаче не това е важното. Болтън ми каза, че Магуайър е измислил начин да продължи с проучването, като крие финансирането в своя бюджет за изследвания и развитие.
— По дяволите, как е успял да го направи?
— Мамка му, Стив, ти знаеш по-добре от мен, че нашият бюджет за „Изследвания и развитие“ е десет милиарда годишно. Как няма да успее? Минават пет години и ето ни сега — Магуайър е открил нещо, което смята, че обществото трябва да знае.
Стайлс усети потреперване в гърдите.
— Мисля, че това разкрива мотива.
— Чий мотив?
— Знаеш за кого говоря.
— Внимавай какво ще кажеш сега!
— Гроувър, познаваш ме, винаги съм внимателен. Така че какъв е твоят отговор? Какво става тук?
— Били сме дълго време заедно. Не позволявай на нещата да загрубеят.
— Искам отговор. Снабдявам те с информация, за да ти помагам да намериш момичето, а ти какво правиш с нея?
— Ако ми зададеш още един такъв въпрос, няма да имам друг избор, освен да те уволня.
Това беше достатъчно Стайлс да отстъпи. Никога досега не беше отправял подобно предизвикателство към Медсън и в момента осъзна, че ръцете му треперят. И в същия миг гневът и смелостта му започнаха да се изпаряват.
— Трябва да знам — повтори той, но беше наясно, че Медсън е доловил примирението в гласа му.
— Стийв — започна Медсън, вече с приятелски тон, — зная, че си под голямо напрежение и съжалявам, че си го изкарах на теб. Не мога да се сетя за някой друг, на когото мога да разчитам колкото на теб. Предлагам ти просто да забравим този разговор.
Стайлс не отговори.
Тогава Медсън каза:
— Мой човек, ще ти звънна по-късно, ако науча нещо ново.
Медсън затвори, смятайки, че е върнал Стайлс обратно в отбора. Но осъзна, че трябва да направи нещо с него, защото, ако цялата история свърши със смъртта на момичето, Стайлс никога нямаше да повярва на неговата версия какво се е случило с нея. И тогава без съмнение щеше да изпълни заплахата си и да иде при ченгетата. Ах, тази кучка! Стайлс отдавна беше негова дясна ръка. Обаче във всяка война имаше щети и дори странични жертви. Каузата, за която се бореше Медсън, беше справедлива, затова трябваше да направи каквото е нужно. Трябваше да взима такива решения, каквито се налага да взимат и държавните глави. Или си достатъчно корав и отдаден на делото, за да можеш да взимаш правилните решения — дори пред лицето на емоциите — или не си. По-малко коравите мъже щяха да клюмнат в ситуация като тази.