Ако не я спре, тази малка зелена курва може да унищожи цял век напредък в медицината. А както изглеждаше, Стайлс също щеше да се окаже пречка. Медсън знаеше какво трябва да направи и беше готов. Наля си малко „Грей Гус“.
След това набра Екзейвиър.
— Ало?
— Медсън се обажда.
— Да?
— Ще ми е нужда друга единица за още една задача.
— Прекрасно. Как мога да помогна?
— Един мъж в Ню Йорк. Работи за мен. Казва се Стивън Стайлс и е финансовият директор на компанията.
Екзейвиър не отговори. Медсън беше работил достатъчно често с него, за да знае, че нищо не може да го шокира.
Продължи:
— Трябва да се случи веднага след като сегашната ми поръчка бъде изпълнена. Ще ти съобщя.
— Ще направя необходимото. Някакви необичайни обстоятелства?
— Би било по-добре… — Медсън се изкашля да прочисти гърлото си, преди да продължи, — ако изглежда като нещастен случай.
— Разбирам. Възнаграждението ще бъде същото като за текущата сделка, условията за банковия превод остават същите.
— Ясно — каза Медсън и затвори. Остави чашата с уискито на масата и я плъзна настрани.
Шибана работа. Шибана.
Старк точно почистваше рюгера, когато звънна мобилният телефон. Видя номера и свали латексовите ръкавици. Обаче му беше трудно да се направи на безразличен.
— Екзейвиър, мой човек.
Мъжът не отговори веднага. Опа, ето пак неприятности. Антените на Старк щръкнаха.
— Както излиза, май още имаш проблеми?
— И аз съм човек.
— Не говоря за теб, а за клиента ти.
Не беше време да се прави на умник.
— Да?
— Клиентът ти поиска допълнителна единица.
Мамка му. Тук, във Вашингтон. Направо не беше за вярване.
— Може би иска да покрия още хотели? Спомена ми за това.
— Не, за друга задача в Ню Йорк.
— Това е в Ню Йорк, а аз съм тук, във Вашингтон.
— Изпълнението на задачата в Ню Йорк ще последва твоята във Вашингтон.
Старк нямаше какво да каже, затова си замълча.
Екзейвиър продължи:
— Имаш ли някаква представа защо е недоволен от теб?
Защото е пълен гадняр.
— Не е недоволен и продължавам. Аз съм единственият човек, който може да му свърши работата. Затова иска друг човек за Ню Йорк.
Екзейвиър не отговори.
— Питай го — настоя Старк. Когато чу, че линията прекъсва, съжали, че го каза. Прииска му се никога да не беше поемал тази задача. Щеше му се да стори нещо на Медсън: например да го върже на стол и да му изтръгне ноктите на пръстите с клещи. Влезе в банята, за да си изплакне очите с физиологичен разтвор.
14.
Дени зави по 34-та улица към центъра на Джорджтаун. Нощта се беше спуснала и облаци закриваха луната. Докато беше в апартамента на Солсбъри, дори преваля. Вятърът и влагата във въздуха правеха времето хладно. Тя крачеше със скръстени на гърдите ръце и прескачаше локвите, които се бяха образували по краищата заради неравния тротоар от базалтови павета. Миризмата на цветя и мокра земя я подсети как в понеделник сутринта заведе Гейб на училище. Миг семейно щастие, преди да започне тази лудница. А сега може би беше дошъл нейният край.
Тя включи своето блекбъри и зарови из търсачката за адреси на интернет кафенета. Намери едно, влезе, поръча си чай и седна пред един от компютрите с треперещи от вълнение ръце. Включи флашката на Солсбъри: двайсетина екселски таблици и няколко документа на Уърд. Отвори ги един по един. Първите няколко таблици приличаха на онези, които Магуайър й беше дал. Само че в лявата колона на тези бяха набрани имената на децата. Следваха екселските таблици на Магуайър, после таблиците на „Фарма Интернешънъл“ за първите пет години на проучване, които включваха имената на децата в лявата колона. В последната таблица се виждаха статистически уравнения. Почувства засилващо се чувство на безпокойство. Не можеше да разбере числата и не би могла да ги обясни никому без помощта на Солсбъри. Отвори първия уърдовски файл. Слава богу! Солсбъри беше написал една паметна бележка, обобщавайки заключенията си от статистическия анализ, включително за корелацията 0,83, и беше споменал и извода, че за членовете на групата, която била ваксинирана, е било 5,3 пъти по-вероятно да развият разстройства от аутистичния спектър, отколкото неваксинираната група. Документът включваше и описание на изследването „Епсилон“, включително календар на проучването до деня, в който от бранша бяха решили да го прекъснат.