Анджела попита:
— Каза ли Магуайър нещо?
— Да. Спомена нещо за „правилната страна“. В началото нямах представа какво е искал да каже, но вече знам. Той е говорил за данните в една екселска таблица във флашката, която ми даде точно преди да го застрелят. Таблицата, която ми даде, има само дясна страна. А лявата страна сигурно е на друго място.
Олсън се смръщи.
— Продължавай — подкани я Анджела.
— Току-що се разделих с човек, който ми изтълкува информацията във флашката на Магуайър. В нея се съдържат статистически доказателства, събирани в продължение на десет години за пряка връзка между Националната програма за имунизация и епидемията от аутизъм в страната. Значи онзи, който е убил Магуайър, не е искал това да стане известно. По същата причина тези хора преследват и мен: да си върнат данните и завинаги да ми затворят устата.
Олсън и Анджела се спогледаха. По дяволите, какво става.
— Това ли е всичко?
— Не. След убийството на Магуайър убиецът дойде в жилището ми преоблечен като полицай и се опита да ме убие. Веднага след това един млад полицай беше убит там. Ако трябва да направя предположение, бих казала, че синеокият убиец го е застрелял.
Олсън проговори за първи път:
— Полицаят е бил убит с нож. Гърлото му било прерязано, а убиецът е забил ножа в сърцето му. Единствените отпечатъци върху ножа били вашите.
Дени изпадна в шок. Какво става? Никога не беше чувала това!
— Откъде знаете? — попита тя.
Анджела обясни:
— Свързахме се с полицията. Трябваше да проверим историята ви, след като говорихме.
Дени почувства как косата й настръхва. Тя се усмихна подигравателно на Анджела.
— Да продължавам ли да разказвам, или вие знаете повече за моята история от мен?
Анджела не отговори.
— По дяволите, какво става тук? — изстреля Дени срещу нея, после гневно изгледа Олсън.
— Знаете, че Маклоски беше федерален разобличител. Обаче сигурно не ви е известно, че Магуайър също беше в програмата. — Дени видя, че Олсън и Анджела отново размениха погледи. — По-точно е да се каже, че беше на път да влезе в нея — уточни Олсън. — Той се свърза с нас, водехме преговори с него да влезе в програмата. Очевидно си е помислил, че ще му помогнете да получи по-голяма разгласа в добавка на онази, която ние можехме да му осигурим.
Дени ги изгледа.
— Значи през цялото време сте знаели за моето положение?
Тя се вторачи невярващо в Олсън.
— Да.
— Включително, че има хора, които ме преследват?
— Да.
Копелета! Безсъвестни копелдаци! Тя блъсна стола назад, скочи и изкрещя:
— Измамихте ме! Използвахте ме като примамка в някоя акция, която се е провеждала след убийството на Магуайър!
— Успокойте се! Не разполагахме с нищо, на което да стъпим. Никакви доказателства!
— Не ми казвайте да се успокоя! След три дни бягство, след като стреляха по мен, след убийството на приятеля ми и след като сега чух, че съм била използвана като парче месо за примамка, да не сте посмели да ми казвате да се успокоя!
— Имахме нужда от данните и потвърждение на тяхната важност. Магуайър така и не ни ги даде. Смятахме, че ще ни ги донесе, но когато е разбрал, че са по петите му, явно е променил плана си и ги е дал на вас.
— Какво означава това? Че нямате право да връчвате призовка и да получите достъп до архива на „Фарма Интернешънъл“? Казвате, че сте говорили с полицията, но не може да говорите със съдията за призовка?
Олсън заговори отново:
— Дени, всичко зависи от данните. Дайте ни ги и доведете човека, който може да ги изтълкува, и ние ще ги разгласим. Това ще стане кулминацията във вашата борба. Документалните ви филми, които изобличават фармацевтичната индустрия, ще изглеждат като рисувани филмчета в сравнение с това, което сега можете да постигнете.
Дени се отпусна обратно на стола, дишайки тежко. Стисна с ръце края на плота с все сили и се принуди да се облегне на облегалката. Тук нещо не е наред. Тя заговори през стиснати зъби: