— Усещам, когато се опитват да ме будалкат. Когато влизах тук, се сетих за татко, който имаше много силен радар за глупости. Разказваше как спортни агенти са се опитвали да го изпързалят. Когато започнат да те заглавикват, трябва много да внимаваш. Защото знаят нещо, което ти не знаеш. Както когато „Джайънтс“ са били готови да го купят от „Фалкънс“, които били на последно място.
— Дени — каза Олсън. — Имаме нужда от теб.
— Не думай. Какво ще кажете да свалите картите и да видим какво наистина става тук?
Олсън отново погледна Анджела.
— Ще ни оставите ли за минутка? — помоли той.
— Не, защото пропилях вече твърде много дни и защото вие сте знаели през цялото време в какво положение съм. — Дени изстрелваше думите като снаряди. — Използвахте ме с риск за живота ми, защото предполагахте, че данните на Магуайър са у мен и аз ще направя точно това, което направих. Да намеря някого, който да ги обясни. Така че сега трябва да ми кажете какво ще направите за мен, ако ви дам данните и ви кажа какво означават.
— Добре — отстъпи Олсън. — Ако данните ви означават това, което казвате, ще ви осигурим защита в рамките на федералната програма за разобличители.
Дени го изчака да продължи. Той не го направи. Тя вдигна ръце.
— Това ли е?
Анджела се размърда на стола си. Олсън вдигна ръка, сякаш искаше да я спре.
— Можем да уредим да дадете показания на изслушванията за ваксините и да оповестите данните и тяхното значение.
— Ето това е приказка!
— Това ще ви осигури национална аудитория за онова, което ние също разглеждаме като заговор на фармацевтичната индустрия. — Той се наведе към нея. Тонът му стана самодоволен, почти мазен. — Заговор да скрият факта, че продуктите, които вкарват в Националната програма за имунизация, са увредили поколения наши деца.
Радарът на Дени за глупости отново светна червено. Сега щеше да последва нещо. Олсън продължи:
— Ще се погрижим съвместно с правосъдното министерство и с властта, която нашата служба има, да заведем дела срещу всички, които са участвали в прикриването, включително и хората, които изложиха живота ви на опасност.
Дени кимна, защото беше започнала да чува онова, което искаше.
— Обаче трябва да влезете в програмата за защита на свидетелите едва след това. Ще ви дадем нова самоличност, след като свидетелствате, без контакти с приятели и роднини освен най-близките, които ще си сменят самоличността заедно с вас. Ще заживеете нов живот.
Дени усети думите му като студен душ.
— Не говорите сериозно.
— Системата работи само по този начин — обясни Олсън. — Видяхте какво се случи на Маклоски, който вече беше защитен според статуса си на федерален разобличител. И на Магуайър, който беше на път да влезе в същата програма. Не мога да изложа нашата програма на друго неловко и скъпо упражнение, което ще доведе до смъртта на друг разобличител. Не и под моето ръководство.
Дени го погледна в очите.
Значи това било — единствената му грижа беше репутацията му на специален съветник. Каква тъпотия. Тези хора бяха жалки.
— Ще свидетелствам, когато успея да го уредя. Ако се наложи, първо ще отида при пресата. Но не приемам вашите условия. Няма да се заровя в някаква дупка далеч от семейството и приятелите си. — Дени стана.
Олсън заговори настойчиво:
— Моля да помислите отново. Не ми прави удоволствие да подчертавам нашите неуспехи, но си спомнете какво се случи с Маклоски.
— Това се е случило заради тези данни, а не защото е разобличил обезболяващото „Мириъд“. Щом ги разглася, всичко ще е свършено. Тогава кой ще иска да ми навреди?
— Отмъщение. Ще ви убият независимо дали преди, или след оповестяването на данните.
Дени почувства думите му като ритник в корема.
— Дени — чу тя Олсън да подвиква, докато излизаше от конферентната зала. Чу стъпки зад гърба си и се обърна. Юджийн й подаде лист хартия.
— Това е човек от екипа на Макийн. С него ще говоря да те вкара в програмата на изслушванията. Не мога нищо да обещая, но ще кажа добра дума. Късмет! — Дени чу други стъпки да се доближават по мраморния под. Беше Анджела Стивънс.
— Юджийн, аз ще я изпратя. Трябва да поговорим — каза тя и натисна копчето за асансьора.
Дени усети хладни тръпки по гърба си. Не искаше да ходи никъде с тази кучка, камо ли да се вози на асансьор с нея. Когато вратите се отвориха, двете влязоха и Анджела натисна бутона за втория етаж.