— Върви, момиче. Почти си стигнала.
Вратите на асансьора се затвориха и Анджела изчезна. Дени почувства как очите й се пълнят със сълзи.
Изчака двайсет минути. Когато излезе от сградата, се опита да не се оглежда. След като се отдалечи на две преки, започна да тича.
Медсън крачеше нагоре-надолу из хотелската стая. Беше планирано да вечеря със специалния пълномощник на Федералната агенция за лекарствата Фансток, който му надуваше главата заради изслушванията пред комисията на Макийн, обаче Медсън я беше отменил. Беше прекалено разстроен заради работата с момичето, разправиите с изпълнителя, а сега и от нуждата да се оправи със Стайлс. Тогава започнаха вечерните новини. Той набра предплатения мобилен телефон.
— Да — обади се изпълнителят.
— Гледа ли тазвечерните новини? За престрелката?
— Да не мислиш, че си седя в стаята и гледам телевизия?
— От няколко свидетели имат описание на стрелеца: бръсната глава, сини очи, лице с белези от акне. Подхожда на описанието от убийството на Магуайър в Ню Йорк? Да ти звучи познато?
Изпълнителят не отговори.
— А сега нюйоркската полиция открила тялото на Маклоски и обяви, че е бил убит. Застрелян. Скоро ще направят връзката, ако не са я направили вече.
— Нещо друго? — попита изпълнителят.
— Не разполагам с информация за местонахождението на момичето, но бих искал да посоча, че за теб е по-важно от парите да вземеш данните и да му запушиш устата.
— Няма нужда да ми казваш как да си върша работата.
Медсън беше готов да му отвърне, че като се вземат предвид досегашните резултати, май има нужда, но се сдържа.
— Застреляният? С момичето ли пътуваше?
— Да.
Медсън седна тежко. Блум. Майчице божия.
— Нямаше ли възможност и за момичето?
— Наоколо имаше твърде много хора, за да я пребърквам за данните. Затова се оправих само с мъжа. Мисля, че беше умен ход, защото така ще трябва да бяга сама. Това сигурно ще я забави.
Медсън беше загубил всякакво желание за разговор.
— Това е всичко — каза той.
Влезе в банята, наплиска си лицето с вода. Тя му прочисти главата. Това беше повече от ужасно. Ако полицията свърже убийствата на Блум, Маклоски и Магуайър и стигнат до изпълнителя, имаше вероятност да се доберат и до него. Беше внимавал, но не биваше да забравя и за Стайлс, който дрънкаше глупости. Хвани изпълнителя и му виж сметката, после Стайлс и това ще е краят.
Старк прибра телефона. След като тази вечер бе застрелял мъжа, започна отново да носи перука и слънчеви очила. Обаче беше разбрал посланието на клиента: ченгетата щяха да направят съдебно балистичната експертиза за мъжа тук, във Вашингтон, и да свържат резултатите с тези за Магуайър и Маклоски в Ню Йорк. Той вдигна рамене. Можеше да намери нов „Рюгер“, когато свърши с тази работа. Изсмя се, когато се сети как клиентът му обясни, че залозите са се повишили. Сякаш имаше нужда някой да го подтиква да пипне момичето. Потърка очи: все още пареха и сълзяха.
След това закрачи по улицата.
Дени престана да тича. Зави по Роуд Айлънд Авеню Северозапад, мина още две преки, след това смени посоката. Не беше сигурна за какво да гледа, но бе почти напълно сигурна, че никой не я следва. Опита се да анализира чувствата си. Надежда, когато влезе в Службата на специалния съветник. Надежда, която бе разрушена от Олсън, когато разбра, че я използват като примамка. Шок, когато научи от Анджела, че ФБР следи Медсън и че може да следи и нея. Умора, че трябва да се крие от опашките като в някакъв шпионски филм. Преди час си мислеше, че кошмарът ще свърши, а сега сякаш бе настъпил още по-мрачен обрат. Освен това някъде навън продължаваше да дебне синеокият убиец.
Тя извади един от мобилните си телефони и листа, който й беше дал Юджийн, след което набра номера на Роланд Уотърс, помощника на Макийн.
— Очаквах обаждането ви — каза Уотърс. — Ако разполагате с данните, за които ни казаха от Службата на специалния адвокат, ще предизвикате сензация в нашите изслушвания.
— Кажете ми къде да дойда и ще ви ги покажа.
Той я упъти към офис сградата на Сената „Ръсел“, точно до Капитолия, където са разположени повечето от кабинетите на сенаторите. Охраната на Фърст стрийт знаеше името й и я упъти нагоре по стълбището. По мраморните стъпала имаше заоблени краища и вдлъбнатини от хиляди крака. Медните перила бяха станали съвсем гладки от износване. Мястото излъчваше атмосферата на правителствена сграда: стара, много използвана и достолепна. Когато се качи на втория етаж, усети от един кабинет да лъха слабо на дим от пури. Хората още са тук! Дори в неделя вечер вратите на половината сенаторски кабинети бяха отворени. По широкия коридор мъже в костюми, но с разхлабени вратовръзки, бързаха насам-натам покрай нея. Когато стигна кабинет 241, намери вратата отворена. Не беше голям — може би три на пет метра, но вътре се чувстваше лична атмосфера. По стените висяха снимки на сенатор Макийн, някои още от годините му в армията. Мебелите бяха лъснати антики, а на пода лежеше износен ориенталски килим. Тя леко се притесни. Един мъж седеше зад внушително писалище със странични подпори, покрито със снимки и купища листове и папки. Беше с гръб към нея. Тя почука на касата на вратата.