16.
Роланд Уотърс посрещна Дени на входа на сенатската офис сграда „Ръсел“ и я заведе в една от партийните зали, където щеше да се проведе изслушването на сенатор Макийн. Бяха подредени маси с микрофони и столове. Срещу тях на малък подиум малко по-нависоко също бяха подредени маси с микрофони. Там щяха да седят членовете на комитета. Помещението излъчваше мощта на правителството, каквато вероятно е била и целта на дизайнерите: по стените висяха маслени портрети на известни люде, които тя не познаваше, дебели пердета на прозорците от другата страна на помещението, които гледаха към външния свят. Във всеки от ъглите стоеше американското знаме.
— Добре ли си? — попита Роланд.
— Да. — Дени нямаше търпение да даде показания, но не искаше да си има работа с предварителните формалности. — Има ли някъде място, където да поседя и да се подготвя, преди да започнем?
— Разбира се — отговори Роланд. Заведе я в кабинет с размерите на нейната баня.
Няколко минути по-късно се върна и обяви:
— Готови сме за теб.
Той я поведе към залата, а тя полагаше усилие да си събере мислите. Роланд я настани на една от масите с лице към членовете на комитета на подиума, след това излезе. Дени видя Гроувър Медсън седнал на другата маса. До него имаше някакъв мъж — вероятно неговият адвокат.
Тя се закле. Дотогава беше спокойна, но сега вече чуваше как кръвта шуми в ушите й. Започна да диша дълбоко, помисли си за Гейб, за мама и за вкъщи. Това я успокои. После се сети за Ричард. Тази мисъл й напомни защо е тук.
— Госпожо Норт, разбрахме, че разполагате с информация, която този комитет и американският народ имат интерес да научат — започна сенатор Макийн.
Дени отговори право в микрофона:
— Да, сенаторе, така е. Мисля обаче, че преди да стигнем дотам, трябва да ви разкажа за последните си няколко дни. Може би случилото се ще постави показанията ми в нужната перспектива. — Дени се огледа за Роланд, сякаш искаше неговото одобрение, но не можа да го види. Беше сама в центъра на вниманието на цялата нация. Добре, момиче, направи го!
— Ето причината да съм тук. Миналия четвъртък вечерта ми връчиха наградата за най-добър документален филм на кинофестивала „Трайбека“ в Ню Йорк. Казва се „Дрогирането на нашите деца“ и подлага на критика фармацевтичната индустрия и особено нейната политика в областта на ваксините. В петък сутринта имах уговорена среща с мъж на име Дейвид Магуайър, изследовател във „Фарма Интернешънъл“, работещ в областта на ваксините. Той се беше съгласил да разговаряме за новия документален филм, който продуцирам, посветен на аутизма. — Дени описа последните три дни, започвайки с убийството на Магуайър и завършвайки със своя разговор с Роланд Уотърс предната вечер. Направи пауза, изчаквайки някаква реакция. Беше задъхана, защото говори дълго, без да си поеме въздух както трябва.
— Госпожо Норт, това са сериозни обвинения — обади се Макийн.
— Сенаторе, напълно го осъзнавам. Мога да документирам всичко и да потвърдя неговата точност. Освен това имам белези и ожулвания, които потвърждават думите ми.
— Мога да ви уверя, че този комитет ще направи нужното вашите показания да стигнат до съответните власти, за да разследват връзката между убийствата, които споменахте, и покушенията срещу вашия живот. Също така ще се погрижим да бъдете напълно защитена, докато въпросът не се изясни, което обаче не е в компетенциите на този комитет. Но връзката между нашата Национална програма за имунизация и аутизма определено е. Моля, бихте ли пояснили?
Дени беше предупредена, че процедурата е такава. Макийн знаеше много добре какво ще каже. Нейните обсъждания снощи с Роланд го бяха подготвили. Тя започна:
— Във флашката, която доктор Магуайър ми даде, преди да бъде убит, има файлове, които, изглежда, са продължение на изследването, започнато преди десет години от фармацевтичната индустрия под наименованието проект „Епсилон“. — Тя забеляза, че Медсън гледа право напред и без всякаква реакция. Представи проекта и обясни на сенаторите първия слайд, обобщавайки съдържанието му. След това, когато прожектираха втория, описа статистическите данни на Солсбъри, събирани пет години, и най-накрая обясни резултатите от десетгодишната статистика на Магуайър: 0,83 коефициент на корелация.
— Индикатор, неподлежащ на отричане, че симптомите от спектъра аутистични разстройства са свързани с групата ваксинирани деца. Казано с други думи, за тях е 5,3 пъти по-вероятно да развият симптоми от този спектър, отколкото тези от неваксинираната група.