— Здравейте! — Тами извърна поглед, не смееше да ги погледне в лицата. — Добре съм — забърза към портата, като заобиколи мъжете, блокирали пътя й.
— Тами! — Тед се втурна напред. — Наред ли е всичко?
Тя продължи напред и едва не се блъсна в един от служителите на НСО, но той отскочи назад.
— Добре съм, Тед. Отивам си вкъщи. Имах напрегнат ден, но наистина съм добре. Поговорихме си и той ме пусна. Проблемът е решен — излъга безцеремонно.
Когато излезе през отворената порта и се запъти към паркираните автомобили, един човек й пресече пътя.
— Добре ли си?
Младата жена веднага разпозна дълбокия глас на мъжа, наречен Тайгър. Тя спря и вдигна глава, за да зърне странното му лице; не се шокира от факта, че то се оказа с котешки черти. Не само името му подсказваше за тях, но имаше и някои особености, които бяха близки до тези на Валиант.
Мъжът беше няколко сантиметра по-нисък и с не толкова широки гърди като Валиант, но въпреки това бе огромен. Котешките му очи бяха невероятно сини и имаше същите характерни скули и плосък нос като нападателя й. Косата му бе пясъчно-кафеникава с червеникави и руси кичури. Червеният цвят не беше толкова ярък и красив като при събрата му.
— Добре съм. Мисля просто да се прибера вкъщи и да се отпусна. Преживях странен ден.
Тайгър пое дълбоко въздух и очите му леко се разшириха.
— Ще те заведа в медицинския ни център.
Тами се напрегна, разтревожи се, че той ще каже нещо, което тя не искаше шефът й да чуе. Предполагаше, че мъжът долавя мириса на Валиант върху нея. Изглежда наистина имаха невероятно силно обоняние. Мълчаливо му хвърли предупредителен поглед, с надеждата да я разбере.
— Не съм наранена. Нищо не се случи.
— Какво ти направи това копеле? — Тед я хвана за ръката и я извъртя с лице към себе си. Шефът й беше около метър и седемдесет и три, само с пет сантиметра по-висок от Тами и изглеждаше необичайно блед. — Той докосна ли те? Причини ли ти болка?
Тя срещна притеснения поглед на Тед и се постара да му отговори спокойно.
— Добре съм. Нищо не се случи. Двамата само разговаряхме, той разбра доводите ми и каза, че мога да си ида у дома. Толкова е просто — излъга тя.
Лицето на Тед се отпусна.
— Благодаря на Бога. Точно се приготвяха да нахлуят вътре и да те изведат. Най-после донесоха оръжието с приспивателно и доста от мъжете им бяха готови да щурмуват къщата. Представих си най-лошото, когато те чух да крещиш и след това последва рев.
— Той е страшен — дръпна ръката си от хватката му. — Просто искам да се прибера вкъщи. Това беше тежко изпитание и имам пристъпи на мигрена — излъга отново.
Шефът й кимна.
— Разбира се. Ще ти платя за днес. Толкова съжалявам за погрешните указания и се радвам, че не си ранена.
— Съвсем добре съм — промърмори тя. Мълчаливо се запита дали трябва да запомни какви лъжи е изрекла, но бързо отхвърли тази идея. Истината щеше да доведе до голяма разправия, а тя не искаше това.
Тед отстъпи с несигурна усмивка.
— Денят беше вълнуващ, нали?
— Да — усмихна се насила. — Изчезвам оттук. Имаш ли нещо против да взема микробуса?
Шефът й се поколеба.
— Необходим ми е. Ти докара голяма част от храната за партито. Него никой не го е отменил.
— Аз ще я закарам — предложи тихо Тайгър. — Насам, госпожице Шаста. Джипът ми е точно до вас.
Тами се отправи към буса да си вземе чантата, като тихо се молеше да успее да се измъкне, преди Валиант да се е събудил. След това последва Тайгър до един от джиповете и се качи вътре. Той не запали веднага двигателя, а я изгледа напрегнато. Тя реши да бъде малко по-честна с него, защото минутите отлитаха и не знаеше колко време има още преди „проблемът“ да се надигне от пода на спалнята си.
— Трябва незабавно да тръгнем. Моля ви, палете двигателя и ме измъкнете от тук.
Тайгър включи мотора и извика през рамо.
— Разчистете терена, веднага!
Джипът потегли и напрежението в Тами отслабна. Спомни си, че трябва да сложи предпазния колан.
— Живея на около десетина километра оттук. Благодаря, че ще ме откарате до вкъщи.
Той се поколеба.
— Първо ще ви заведа в нашия медицински център.