Тим не беше човек, който лесно можеше да бъде заблуден.
— Не, не си. Пак ли протече? Хайде, Там. Нека ти помогна. Ние сме приятели. По дяволите, на практика сме семейство. Знам колко изкарваш и това е глупаво. Не можа да отидеш в колеж като мен. Имаше баба, за която трябваше да се грижиш, и съм наясно, че все още изплащаш дълговете й. Тази къща, дето ти остави, е като смъртоносен капан. Позволи ми да платя за нов покрив. Необходими ли са някакви други ремонти? Имам пари и те просто си стоят в банковата ми сметка. Не е като да имам приятелка, която да ги харчи.
Тами вкара и черната топка. Играта свърши. Намръщи се на най-добрия си приятел.
— И преди сме водили този спор, няма да взема парите ти. Благодаря ти от все сърце, но аз не съм паразит.
— Това са глупости и ти го знаеш. Никога не бих те обвинил, че си такава. Винаги си правила всичко за всички, така че нека този път аз ти помогна. Приятелите и семейството се държат един за друг.
— Не желая да се караме.
Младата жена се отдалечи от билярдната маса и отиде до мястото, където бяха питиетата им. Грабна своята бира, погледна останалата течност и отпи глътка. Рядко пиеше алкохол, но понякога изпитваше желание за това. Когато пресуши бутилката, приключи с първата и последната си бира за вечерта. Откакто бе срещнала Валиант, все по-често изпитваше необходимост да се почувства замаяна.
— Ние не се караме. Опитвам се да ти влея малко здрав разум. Аз живея при моите родители и не плащам ипотека. Имотът е изплатен. Плащам само данъци, които са незначителни като сума. Печеля наистина добре и притежавам всички играчки, които искам. Нека ти помогна. Помниш ли, когато миналата година баща ми получи инсулт и тъпите медицински сестри, които му бяха изпратили от болницата? Ти дойде и се погрижи за него вместо тях. Намери прекрасна жена, която бди над татко сега. Ти му сменя памперсите много седмици, без да вземеш цент. Сега ми позволи аз да ти помогна.
— Знаеш ли какво — Тами въздъхна и се обърна към него, — можеш да дойдеш да ми сменяш памперсите, ако или когато някога получа инсулт. Дотогава не ми навирай в лицето парите си. Това е различно.
Тим се засмя.
— Най-накрая! Даваш ми зелена светлина да ти сваля панталоните.
Тя се разсмя и поклати глава.
— Отвратителен си.
Той размърда вежди.
— Хей, това е най-близкото нещо до покана, която някога съм получавал да те видя гола.
— Не е вярно — младата жена хвърли бирената бутилка в кошчето за боклук и грабна чантата си. Един поглед към часовника й показа, че е малко след единайсет. — Не забравяй времето, когато бяхме на десет и аз исках да отида да се гмуркам гола. Тебе те беше страх. Въобразяваше си, че ако си свалиш бельото и нагазиш в езерото, някоя водна костенурка ще се залепи за слабините ти. Тогава имаше шанса да ме видиш гола.
— Това не се брои. На онази възраст си мислех, че всички момичета са гадни, а и освен това не беше достатъчно пораснала, за да има какво да видя.
Тя се засмя и махна.
— Нито пък ти си имал. Трябва да тръгвам. Утре ще обслужваме официален обяд в църквата и се налага да отида на работа в седем, за да помогна в подготовката. Ашли Блас се запознала с някакъв тип и ще се омъжва. Утре дават обяд по случай годежа им.
Тим потръпна.
— Някой се жени за нея? Да не си е направила личностна трансплантация? Тя е най-досадният човек, когото съм срещал. Жалка нещастница — отпи голяма глътка от бирата си.
— Не. — Тами изсумтя. — Тя все още е кучка, но е успяла да убеди онзи идиот, че някак си е мило да слуша тирадите й относно всичко. Или е това, или използва голямата си уста да му замайва главата.
Тя тръгна към вратата, махна му с ръка и му изпрати въздушна целувка. Чу как Тим се задави с бирата си заради последния й коментар и след това се засмя, когато тя напусна бара.
Летата в Северна Каролина бяха особени. През деня беше горещо, а залезът на слънцето донасяше студен вятър, който сега се изви около Тами, докато вървеше към колата си. Младата жена се огледа, наслаждавайки се на тихата нощ. Винаги бе считала, че да израснеш в малко градче е страхотно. Познаваше кажи-речи всички и имаше пълна свобода, тъй като баба й беше почти изкуфяла. Тами се бе преместила при нея точно след осмия си рожден ден, но все още си спомняше живота в големия град. Провинцията й харесваше повече.
— Хей — провикна се някакъв мъж. — Вие ли сте Тами Шаста?
Почти беше извадила ключовете за колата си. Обърна се и се вгледа във високия непознат, облечен с дънки и зелена памучна риза с дълъг ръкав. Облеклото му завършваше с чифт очукани кафяви каубойски ботуши. Той определено не бе човек, който живееше в техния малък град. Беше в средата на тридесетте, с кестенява, късо подстригана коса. Тами веднага застана нащрек. Научила се бе никога да не се доверява на непознати, особено мъже.