— Двама от тях са били в задната част на пикапа. Има кръв, но не е нейна.
Тайгър кимна. Валиант приближи до отворената врата на водача. Спря и подуши, наведе се към счупеното странично огледало. Изръмжа, цялото му тяло се напрегна.
— Какво има? — Тайгър приближи и получи отговор, когато вдъхна. — Кръв!
— Нейната! — Валиант отметна назад глава и изрева. — Кръвта по счупеното огледало е нейна, значи са я наранили! Ще ги убия заради това!
Брас се покашля.
— Паднала е тук, после е побягнала, но те са я последвали. — Той стоеше на около три метра от возилото, близо до началото на гората.
Валиант се спусна напред. И четиримата подушиха района и изследваха стъпките по земята. Малките отпечатъци бяха по-трудни за откриване през нощта.
— Съвсем са пресни.
— Така каза и шерифът — потвърди Тайгър. — Похитили са я преди около час. Смятате ли, че е успяла да се измъкне от преследвачите си? — Вгледа се в съвсем малките следи, приличащи на женски стъпки. Хвърли поглед към приятеля си. — Издръжлива ли е физически? Мислиш ли, че може да надбяга нападателите си?
— Не! — озъби се Валиант. — Тя е дребна и не може да се справи с четирима мъже.
— По-добре да ги намерим бързо — изръмжа Брас.
Впуснаха се в бяг. Спряха, когато откриха ясни белези, че Тами е паднала на земята. Валиант отново изрева, когато откри още петна от нейната кръв.
— Спокойно! — изръмжа ниско Тайгър. — Позволяваме на животинската ни страна да ни води, но ние си имаме работа с хора. Озаптете инстинктите си, докато трае издирването. Те не са елени. Имайте го предвид.
Райдър изруга, когато приклекна и разгледа смачканите окапали листа.
— Някой от мъжете я е взел да я носи. Едните отпечатъци от стъпки показват добавено тегло.
— Мъртъв е, когато се добера до него! — обеща Валиант — Да вървим!
Тами се събуди и тихо изруга. Рамото, ръката, гърбът и главата я боляха. Спря изброяването на болежките и опита да се концентрира върху местата, които не й причиняваха страдание. Краката и дупето й бяха добре, но това бе всичко. С усилие отвори очи и се взря в ярък лагерен огън. Лежеше на една страна, с лице към него, на няколко крачки от пламъците. Извърна глава, но съжали незабавно.
Четиримата мъже седяха на паднал дънер и гледаха към нея. Един от тях, Тери, с каубойските ботуши, имаше засъхнала по брадичката и фланелата си кръв от удара с главата й. Втори бе напъхал в носа си ивици плат, откъснати от ризата му, за да спре силното кръвотечение. Трети притискаше длан към рамото си, където личаха червени следи, оставени от ноктите й. Белезите му й подсказаха, че той е бил единият от гаднярите в каросерията на пикапа. Четвъртият мъж изглеждаше невредим.
Тя отмести поглед от нападателите си и огледа дърветата наоколо. Бяха я оставили да лежи на тревата. Когато опита да се вдигне нагоре, усети, че не може да движи ръцете си. Дръпна ги силно и осъзна, че са завързани зад гърба й. Втренчи се отново в мъжете.
— Китките ти са пристегнати с моя колан, малка хулиганке. Остани да лежиш долу! — Това бе човекът, останал невредим. Тонът му беше гневен. — Аз все още настоявам, че трябва да я убием. Виж в какви лайна се натресохме заради нея. Ритна в лицето Нед и му счупи носа, когато се опитваше да избяга от пикапа.
Тами бе изненадана. Не си спомняше да е направила подобно нещо, но скри усмивката си, щастлива, че го е сторила. Смътно си спомни как с помощта на краката оттласна тялото си нагоре и се прехвърли през капака на каросерията. Бе си помислила, че използва пода на автомобила за това. От факта, че в действителност това е било неговото лице, й стана по-добре.
— Мисля, че два зъба ми се клатят. Тя блъсна главата си в устата ми — каза Тери и изсумтя, забил поглед в жената. — Аз предлагам да й нашаря задника с колана си.
— Спрете да хленчите! — нареди непознатия с издраното рамо. — Имаме нужда от помощта й. Нали чухте какво ни каза нашият информатор от Резервата. Едно от онези животни я хванало и я отнесло. За да спечелим подкрепа за нашата кауза, трябва да я убедим да застане пред обществеността и да разкаже на всички какво й е сторило.
— Сякаш тази кучка ще го направи. — Нед замълча. — Точно така. Тя ми счупи носа. Женската е животно, също като тях. Тръгна ли мирно и тихо с нас като истинска дама? Не, по дяволите! Бореше се, сякаш е звяр. И ето сега сме заседнали в гората без автомобил. Онази кола ни следваше и аз съм сигурен, че човекът е извикал помощ. Най-вероятно е запомнил номера на пикапа. Сигурно вече ни търсят из целия щат.