Выбрать главу

— Един от арестуваните лекари ни каза, че главният изследовател, който ни е създал, е унищожил тази информация. — Той потръпна. — Тя не е била съгласна с плановете, които Мерикъл е имал за нас, и е изчезнала с всичките файлове за нашето създаване. Точно заради това започнаха опити за размножаване, за да увеличат бройката ни. Надявам се, че никой няма да успее да възпроизведе онова, което ни бе сторено. Достатъчно с тези кошмари. Сега се опитваме да унищожим финансово Мерикъл. Спечелихме в съда делата, свързани с паричните въпроси, и вашето правителство вкара в затворите много от участниците.

— То е и ваше правителство. Вие сте американци, нали?

— Винаги сме били разделяни — кимна той. — Трудно е да се опитваме да мислим по друг начин. Точно заради това адвокатите ни и Джъстис се борят толкова усилено за нашата независимост. Сдобиха се с Хоумленд, а с част от средствата от делата построиха Резервата.

— По новините чух, че имате нещо подобно на дипломатически имунитет на територията на Хоумленд и Резервата. А един репортер обясни, че също като консулствата си имате в тях собствени закони и съдебна система.

— Предполагам, че е така. Вашето правителство не може да ни принуди да се съобразяваме с човешките закони. Не и на наша земя.

— Значи, сега се намирам в друга страна, така ли? — внезапно се усмихна. — Дори не ми трябва паспорт. Супер!

Той се бореше с порива си да я погали. Тя бе прелестна, когато се усмихваше. Огледа синината на скулата й. Обхвана го гняв от онова, което й бяха сторили хората.

— Нима това е страхотно?

— Нещо такова.

— Искам да те докосна и да те целуна. Позволи ми, Тами.

Усмивката й угасна. Втренчи се в него, дъвчейки долната си устна.

— Не съм сигурна.

— Защо? Последния път нараних ли те? Не изпита ли удоволствие от докосването ми? Зная, че ти хареса. — В него пламна надежда, че ще се изкуши да го направи. Жадуваше да я държи отново в ръцете си.

Тами не можеше да го отрече. Времето, което бе прекарала в спалнята на Валиант я бе преследвало в продължение на пет седмици. Той беше преобърнал живота й. Когато я докоснеше, губеше способността си да мисли. Мъжът се наведе към нея, явно бе взел мълчанието й за съгласие. Ръката му се протегна и погали здравата й буза.

— Никога няма да ти причиня болка.

Тя му повярва. В началото, когато се срещнаха за първи път, я бе ужасил, но сега, след като й разказа за Новите видове, разбра, че не би трябвало. Той имаше инстинкти и копнежи, които повечето хора нямаха. Беше я пожелал и я бе отвлякъл. А това бе някак секси.

Валиант стана и събу обувките си. Посегна към копчето на дънките си. Тами не протестира, само го наблюдаваше как съблича всичките си дрехи. Отново беше без бельо. Загледа се с малко страх в голия мъж. Беше толкова огромен. Погледът й се спусна надолу. Навсякъде. С усилие отмести взор към лицето му.

Той се наведе, сграбчи завивката, която я покриваше, и я дръпна надолу. Тами се напрегна, но не посегна към възглавницата да се покрие. Мъжът съсредоточено огледа всеки сантиметър от кожата й. От гърлото му излезе яростно ръмжене. Сърцето й заби учестено, очите й се разшириха.

— Искам да убия всичките ти нападатели. Виж какво са сторили на красивото ти тяло. Това ме вбесява. Ще ги разкъсам с голи ръце, а после ще гледам как умират болезнено.

— Добре съм.

— Но въпреки това, искам да ги умъртвя. Ако те бяха изнасилили, щях да се къпя в кръвта им.

Тами се вторачи в него. Огромен!

Но някак си е сладък. Повярва му. Е, поне на онази част, в която искаше да ги убие. Валиант бавно коленичи на леглото и се надвеси над нея. Тя продължаваше да го наблюдава. Погледна я право в очите, но не я докосна.

— Ще останеш с мен завинаги и никой няма да посмее да те нарани отново.

Тами не го поправи. Не можеше да остане с него неопределено време. Скоро трябваше да се върне към собствения си живот. Облиза устни. Валиант проследи езика й и простена. Раздвижи се, тялото му се плъзна надолу към бедрата й. Тя се зачуди дали не е променил решението си да прави секс с нея. Лицето му се надвеси над долната част на корема й.

— Разтвори си бедрата за мен.

Тя го направи. Исполинът сграбчи глезените й, повдигна ги и ги отмести, за да стори място за себе си, след което седна на пети на освободената площ. Бедрата й обхванаха неговите. Очите му се плъзнаха по голото й тяло.