Гореща влага избликна от нея и тя простена с копнеж.
— Ти си секси мръсница.
— Моля те, вземи ме!
— Ще стигнем и до там. Бъди търпелива. — Той целуна вътрешността на бедрото й.
— Сега!
— Командориш ме, а? — Освободи крака й и се настани между бедрата й. Тя подскочи, когато я докосна. — Уоу, скъпа, това не е родео.
— Съжалявам. — Дарси притисна ръка към гърдите си, борейки се за въздух. — Просто съм твърде възбудена, искам те от толкова дълго.
— Шшт, отпусни се и се наслаждавай.
Бавно я облиза, а тя изкрещя. Остин трепна и погледна към вратата.
— В съседната стая има агент от ЦРУ. Нека не привличаме вниманието му.
— Правилно. — Тя зарови ръцете си в чаршафа, а краката й се забиха в леглото. — Добре, готова съм. Покажи най-лошото, на което си способен. Имах предвид най-доброто.
— Разбира се — усмихна се Остин.
Дарси изпъшка, когато отново усети устните му върху себе си. Сграбчи чаршафа и затвори очите си. Милостиви боже. Той беше толкова сладък, нежен и съвършен, толкова дяволски бавен. Ускори движенията си и през чувствената мъгла, тя осъзна, че я е чул. О, съжалявам. Но беше толкова нетърпелива. Повдигна ханша си в търсене на по-голям натиск. Остин реагира веднага и сграбчи бедрата й. Милостиви боже, тези телепатични неща наистина бяха полезни.
— Малко надясно. Не, другото дясно. По-бързо. Бързо… — Тя изгуби контрол, неспособна да го насочва повече. Но изглежда, че той нямаше нужда. Тя се издигаше, извисяваше се и замайваше, устремявайки се към върха, докато той продължаваше да я тласка към него.
Когато удоволствието разтърси тялото й, тя извика и притисна плътно бедрата си.
— Аах! — изви той тялото си между краката й. — Майко мила, силна си.
Тя се претърколи настрани със стон. Сладката агония все още измъчваше тялото й.
Той рухна до нея и я придърпа в прегръдката си.
— Скъпа, добре ли си?
— Да — въздъхна тя. И двамата замръзнаха, когато силно чукане разтърси вратата.
— Ей, Остин! — изкрещя Гарет. — Какво става? Имаш ли нужда от подкрепление?
— Поканих една приятелка. Махай се.
След мълчалива пауза, Гарет отново се провикна:
— Сигурен ли си, че не се нуждаеш от подкрепление?
Дарси завъртя очи, когато чу кикота от другата страна на вратата.
— Разкарай се, нещастнико! — изкрещя Остин. Когато всичко утихна, той обърна Дарси по гръб. — Е, докъде бяхме стигнали?
Тя обви ръце около врата му:
— Току-що преживях най-големия, най-възхитителен оргазъм в живота си.
— Е, тогава ще бъде трудна задача, но да видим дали ще успеем да го подобрим. — Той сведе глава към гърдите й.
Дъхът на Дарси секна, когато всички усещания я връхлетяха отново. Не след дълго краката й се разтвориха и пръстите му се навлажниха с влагата й.
— Трябва ли ми презерватив? — прошепна той.
— Не — поклати глава тя и затвори очи, докато той продължаваше да я дразни с малки кръгообразни движения. — Никакви болести.
Ръката му спря:
— А деца?
Дарси отвори очи, сърцето й подскочи при вида на сериозното изражение на лицето му:
— Не мога да имам деца.
Болезнен трепет премина през лицето му:
— Така и предполагах. Съжалявам.
Тя преглътна и забрани на сълзите да се появят в очите й. Остин щеше да бъде толкова добър баща. Това беше още една причина, поради която не биваше да му позволява да остане с нея.
— Не, обичам те. — Той се настани между краката й. — Нищо няма значение.
Дарси извика, когато той проникна в нея, ръцете и краката й се обвиха около него и го притисна силно към себе си.
— Обичам те. — Повтаряше думите в ума й, всеки път, когато потъваше в тялото й. Мислите и емоциите им се вплетоха, издигайки усещанията им все по-високо.
Тялото му се разтърси и той свърши в нея. Стонът му отекна в ушите и ума й, а собственото й тяло отговори с чувствено пулсиране. Не знаеше дали оргазмът й бе по-голям в сравнение с първия, но определено бе по-сладък, защото заедно бяха достигнали до него. Той рухна до нея и я прегърна: