Дарси докосна лицето на Остин и го погледна.
— В този малък момент аз опознах истинския ужас. Изведнъж всичко изглеждаше по-бавно. Отворих уста, за да изкрещя, но вампирът бе по-бърз. Извади нож и го заби в гърдите ми.
Остин я притисна към себе си:
— Аз ще го убия. Ще го проследя и ще го убия.
— След това всичко ми е като в мъгла — прошепна Дарси. — Спомням си как Конър изкрещя от ярост. И болката, толкова много болка. Шокът. Осъзнах, че ще умра. Бунтовникът изчезна и Конър коленичи до мен. Не спираше да повтаря, че съжалява, че е трябвало да го спре. Взирах се в него, спомням си, че очите му бяха сини. Не исках да умра сама. Тогава Конър каза да не се притеснявам, че той ще се погрижи за мен.
Дарси се изплъзна от скута на Остин и се сви на леглото. Тръпки разтърсиха тялото й.
— Дарси. — Остин легна до нея и я обви с ръцете си. Въпреки това, треперенето й не спря.
— Дарси. — Той изпълни ума й със силното си, топло присъствие. — Сега си с мен. В безопасност си.
Тя изпусна дълго сдържания си дъх. Бе разказала историята. Сега можеше отново да скрие ужасните спомени в някой тъмен ъгъл на мозъка си.
— Не исках да стана вампир.
— Разбира се, че не си искала.
— Бях почти в безсъзнание, когато ме промениха.
— Кой го направи? — прошепна Остин. — Кой те ухапа?
Тя преглътна и отвърна:
— Конър.
Дъхът на Остин изсвистя през стиснатите му зъби.
— Това копеле. Би трябвало да го мразя, но той е спасил живота ти.
Тя изсумтя.
— Можеше да ме телепортира в Роматех или в болница, но бе по-загрижен за опазването на голямата тайна, отколкото за живота ми. Загубих семейството си, дома си, работата и спестяванията си, възможността да имам деца. Загубих слънчевата светлина и всяка надежда за нормален живот.
— Но сега си тук. Това е дяволски по-добре, отколкото да си мъртва.
— Аз съм мъртва през деня — прошепна тя.
— Но жива през нощта. Да кажем, че чашата е наполовина пълна, вместо наполовина празна. И аз съм готов да споделя тази чаша с теб.
Тя се обърна към него с тъжни очи.
— Ще загубиш работата си, когато открият, че имаш връзка с вампир.
Той сви рамене в отговор:
— Може би. Ще живеем за деня или по-скоро нощ за нощ. От нас зависи да се получи.
— Надявам се. — Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи. Мирисът погъделичка носа й. Ароматът бе богат и вкусен. Остин.
— Щом Шана и Роман се справят, защо ние да не можем.
— Така е, но те все още имат проблеми.
Дарси усети странно пулсиране, сякаш сърцебиене се бе разпространило по цялото й тяло. Положи усилие, за да се концентрира върху разговора.
— Шана иска да има деца, но това е невъзможно.
— И аз не смятам, че би могло да се получи.
Пулсирането се усили. Дарси се замисли дали нещо не бе наред със сърцето й.
— Роман иска отново да бъде смъртен, но това едва ли също ще проработи.
— Какво? — невярващо попита Остин и се подпря на лакът.
Дарси ахна, когато забеляза вената на врата му. Това, което чуваше, не бе нейният пулс. Беше неговият. Кръвта му, пулсираща във вените му, която я викаше.
— Дарси. — Той докосна рамото й.
Тя подскочи:
— Да?
— Зададох ти въпрос. Добре ли си?
— Да, добре съм.
Господи, помогни ми, гладна съм.
— Съществува ли начин вампир да бъде превърнат отново в човек?
— Роман смята, че има, но той е експериментирал с прасе и то е умряло. Няма начин Шана да му позволи да го използва върху себе си. — Погледът на Дарси се върна обратно върху вената на шията му. Мили боже, тя наистина виждаше как пулсира. Можеше да помирише кръвта. Беше ужасно. Никога преди не й се бе случвало. Но от друга страна, не се бе навъртала около смъртни през последните четири години. И сега реагираше точно като… вампир.
— Как работи експеримента? — попита Остин.
— Не работи. — Дарси скръцна със зъби от безсилие. Странна болка прониза венците й.
— Защо не?
— Не носиш ли гривната си? — Тя погледна надолу, но одеялото покриваше краката му.
— Свалих я, когато се къпах. Дарси, защо експериментът не работи.
— Нещо, свързано с нашето ДНК. Мутирала е. Роман смята, че ще работи само с истинска човешка ДНК. — Миризмата от кръвта на Остин наводни мозъка й. Пулсът му туптеше в тялото й. Мили боже, ами ако той бе прав? Тя не можеше да контролира очите или силата си. Какво щеше да стане, ако зъбите й изскочеха?