— О, махай се! — простена тя, падайки обратно върху напоената й със сълзи възглавница.
Последва мълчалива пауза и тя си представяше, как Остин крачи отвън с възмущение. Или може би я е оставил и е приел неизбежното. Нови сълзи се спуснаха по лицето й. Беше взела правилното решение. Вероятно бе спасила живота му, но все още усещаше дълбоко в сърцето си тайна надежда, че той ще разбие вратата и няма да й позволи да се предаде. Чукането започна отново. О, моля те! Не ме принуждавай да те отхвърлям отново. Претърколи се и грабна една възглавница, с която да запуши ушите си. Чукането продължаваше, но тя захвърли възглавницата, защото цялата калъфка бе мокра.
— Дарси, ако не ми отвориш, ще разбия вратата.
Ванда? Дарси се запрепъва по пътя от спалнята си до външната врата.
— Идвам. — Не й се налагаше да говори високо, тъй като слуха на Ванда бе толкова добър, колкото нейния собствен.
— Е, слава богу. Тъкмо започвах да си мисля, че си болна или нещо такова — промърмори Ванда.
— Добре съм — отговори Дарси и отвори вратата.
— По дяволите, ако си! — Очите на Ванда се разшириха. — Изглеждаш ужасно!
— Благодаря. — Дарси се взря с подутите си очи във фигурата, сгушена зад Ванда. — О, не. Маги, какво се е случило?
— Да, тя също изглежда ужасно. — Ванда дръпна Маги вътре в къщата. — Мислех, че ще бъдеш в състояние да я развеселиш, но…
Дарси хвърли бърз поглед към зачервените очи и мокрото лице на Маги и избухна в плач.
— Страхотно — промърмори Ванда. — Това ще бъде забавно.
— О, Дарси! Беше ужасно — изстена Маги и отново се разплака, а Дарси я прегърна.
— Бедната Маги.
Ванда въздъхна и затвори вратата.
— Изглежда нося правилното нещо. — Повдигна бутилката без етикет, която носеше и добави: — Сега можем да се наковем.
— Какво е това? — подсмърчайки, попита Дарси.
Ванда влезе в кухнята.
— Грегори ми го даде. Това е последната авантюра на Роман във вампирската фюжън кухня. Макар че все още е в експериментална фаза. За сега не се продава.
Дарси и Маги тръгнаха към кухнята, а ръцете им бяха все още преплетени. Ванда поклати глава:
— Вие двете изглеждате жалки. — Тя тръшна три чаши върху кухненския плот и отвори бутилката. — Леле! — Очите й се навлажниха, когато изпаренията от бутилката обгърнаха лицето й.
— Какво е това нещо? — попита Дарси.
— Криски — наполовина синтетична кръв и наполовина шотландско уиски. — Ванда наля в трите чаши. — Заповядайте.
Дарси добави малко лед в своята чаша, след което се присъедини към приятелките си и се настани в един люлеещ се стол.
— До дъно — повдигна Ванда чашата си за поздрав.
След като приключиха със задъхването и кашлицата, Ванда напълни отново чашите им и постави бутилката върху стъклената повърхност на плетената маса за кафе.
— Добре, коя ще бъде първа.
— Аз — каза дрезгаво Маги, остави чашата си и се облегна на украсеното с флорални мотиви канапе. — Отидох в ДВК за интервюто ми с господин Бакъс.
— О, не! — простена Дарси. — Тази вечер ли беше?
— Да. — Маги избърса сълзите от лицето си.
— Маги, толкова съжалявам. Исках да те предупредя за него. — Но бе твърде затънала в собствените си проблеми с Остин.
Устните на Маги трепереха:
— Знаела си, че е развратен мръсник?
— Какво се случи? — попита Ванда. — Предприе някакви действия към теб?
Маги потрепери:
— По-скоро той искаше аз да се движа върху него. Бях толкова шокирана, че просто стоях там и го зяпах. Тогава той каза, че докато устата ми е отворена мога да свърша и нещо полезно.
— Този Слай — промърмори Дарси. — Винаги знае какво да каже.
— Надявам се, че си казала да върви по дяволите — изсумтя Ванда.
Маги трепна и се отпусна върху възглавниците:
— Трябваше да го направя, но бях толкова ужасена, че просто избягах от стаята. Никога няма да получа ролята. Никога няма да бъда с дон Орландо.
Дарси изпи крискито си, за да си даде кураж:
— Относно дон Орландо, трябва да знаеш, че слуховете са верни.
— Не! — рухна Маги, а Ванда напълни чашата й.
— Имал е афера с Корки Кърант и Тифани, може да има и други — каза Дарси.