Выбрать главу

Мария Консуела повдигна вежди:

— И канапето в ъгъла? Можете ли да го поставите пред бюрото?

— Разбира се. — Остин застана зад канапето. Погледна в камерата, изражението му бе изпълнено с емоции. Освен главоболието, Дарси усети тревожен звън в главата си.

Остин се наведе, след което се изправи с канапето, крепейки го с една ръка във въздуха. Дамите ахнаха.

Ченето на Дарси увисна. Ванда и Маги й хвърлиха объркани погледи. Двете знаеха, както и тя, че той е смъртен.

— Това трябва да е някакъв трик — прошепна тя, наблюдавайки го, докато прекосяваше стаята с канапето във въздуха.

— Знаех си! — кимна принцеса Джоана със задоволство. — Този мъж е вампир.

Дарси потъна в стола си. Какви ги вършеше Остин? Предполагаше се, че трябва да се самоелиминира. Беше й казал, че ще го направи. Истината я озари и тя стреснато ахна. Той възнамеряваше да остане. Искаше още една нощ с нея.

Остин свали канапето на пода:

— Нещо друго?

— Не — усмихна се Мария Консуела. — Това беше чудесно. Gracias.

Остин напусна стаята. По дяволите, стисна зъби Дарси. Как, по дяволите, успя да направи такъв трик?

— Последният участник — обяви Грегори. — Ото от Дюселдорф.

Благодаря ти, Господи. Дарси се изправи, надявайки се, че мъжественият Ото ще завърти бюрото на пръстта си като топка за баскетбол. Ако някой можеше да победи Остин, това бе той.

— Яа, Ото е тук. — Той влезе и позира пред една от камерите. Материята на сакото се опъна по мускулите на гърба му. — Ах, Ото трябваш да звали закото зи, преди голимите му музкули да го разкъсат на парченца. — Обърна се към камерата с широко отворени очи, докато го сваляше. — Яа, взички дами обичат голимите музкули.

— О, боже — Мария Консуела падна върху канапето, — толкова сте силен.

— Яа, желаете ли да изпитата зилата ми? — попита той и застана зад креслото. — Ото зе ви дигне високо във въздух.

— Света Дево, сигурен ли сте? — отвърна тя и стисна облегалките на стола.

— Яа, не зе страхувайте. Лека ште като пердзе. — Ото сграбчи канапето с двете си ръце. Вдигна го рязко във въздуха, карайки Мария Консуела да запищи.

— Виждате ли, лезно е. — Започна да спуска креслото, когато изведнъж извика: — Ааахх! — Столът се наклони и Мария Консуела се изтърси на пода, а писъкът й бе заглушен, когато креслото падна върху нея.

— Аах — преви се Ото. — Счупих едзин пирон. Нокътят на пръзта ми зе обърна.

Грегори се втурна напред и издърпа Мария Консуела.

— Добре ли си?

— Не! — Тя се изправи на крака, а сърдитият й поглед бе насочен към Ото. — Ти тромав глупак. Не съм била по-оскърбявана от Испанската инквизиция.

— Но Ото беше ранен. — Той напъха пострадалия пръст в устата си и го засмука.

Окото на Дарси трепна. Невероятното се бе случило и Ото от Дюселдорф се бе провалил на изпитанието по сила.

* * *

Страхливка. Отбягваше го. Остин стоеше на стълбищната площадка, наблюдавайки дамите във фоайето. Не забелязваше Дарси. Грегори се отправи към центъра на фоайето:

— Добре дошли на поредната церемония „Орхидея“ в „Най-сексапилният мъж на планетата“. Тази вечер двама ще отпаднат и двама ще продължат. Тези последни двама мъже ще се състезават за титлата и невероятната сума от пет милиона долара.

Операторът побърза да улови развълнуваните реакции на присъстващите. Мария Консуела се присъедини към Грегори под полилея с две черни орхидеи в ръце.

— Готова ли си? — попита Грегори и когато тя кимна, той продължи: — Кой ще бъде елиминиран? Ще разберем съвсем скоро, но преди това няколко думи за нашия спонсор — фюжън кухнята на Роматех. — Грегори замлъкна, след което започна да говори отново с усмивка: — Ето ни отново. Мария Консуела е готова да връчи орхидеите си.

Тя кимна в знак на съгласие:

— Първата отива при Гарт от Колорадо.

— Беше ясно — измърмори Гарет, докато слизаше по стълбите, за да получи орхидеята си. След това се върна на площадката и застана близо до Остин. — Предполагам, че си следващият — прошепна той, докато Остин сдържаше дъха си.

— Втората орхидея отива при Ото от Дюселдорф. — Мария Консуела изгледа гневно германеца, докато той слизаше тромаво по стълбите. След като получи орхидеята си, бавно се върна обратно. Погледна Роберто и Остин и раменете му се отпуснаха: