— Товаш е ужазно. Ото бе победен от двама женчовзи.
— Да вървим. — Остин и Гарет се върнаха в източното крило. Докато Гарет събираше багажа си, Остин отиде в стаята си, за да проследи чрез камерата за наблюдение, какво се случва в стаята с портретите. Дамите въздъхнаха разочаровано, когато светлината разкри, че Ото е вампир. Но след това избухнаха в аплодисменти, когато разбраха, че Гарет е смъртен.
— Направихме го! — възкликна една от дамите. — Отървахме се от последния смъртен.
Остин трепна. Дарси вероятно бе бясна. Трябваше да я убеди, че не се е случило нищо фатално. Все още можеше да загуби от Роберто на финала.
Придружи Гарет до долу и му помогна да натовари багажа си в лимузината. Ото вече бе вътре, мърморейки под носа си. Лимузината потегли и Остин се отправи директно към покрива и къщата до басейна. Почука, но не получи отговор. Опита да отвори вратата, не беше заключена и влезе вътре.
— Дарси? Тук ли си? — Всекидневната бе празна, спалнята също. Отиде към кухнята и напълни една чаша с вода и лед. Отправи се към къта за сядане и остави чашата на масичката за кафе. Върху нея имаше още три празни чаши и почти празна бутилка. Вдигна шишето и подуши съдържанието му. Уауу. Погледна към съборения на пода люлеещ се стол. Значи, след като го бе отхвърлила, Дарси се бе напила. Той бавно се усмихна.
Входната врата се отвори и Остин се обърна.
Дарси го зяпна учудена.
— Здравей, съкровище. — Той повдигна бутилката с ръка. — Искаш ли отново да се напиеш?
Погледът й се стрелна към бутилката.
— Снощи ми бе достатъчно.
— Странно. — Остин върна бутилката на масата. — На мен не.
Тя трепна, след което затвори тихо вратата.
Той седна на плетеното канапе и я попита:
— Получи ли се?
— Кое дали се е получило? — приближи се тя предпазливо.
— Да се напиеш така, че да забравиш, че ме обичаш?
Очите й излъчваха болка, докато сядаше на края на канапето.
— Нищо не може да ме накара да забравя това. — Изражението й стана остро. — Също така си спомням, че се съгласи да се самоелиминираш от шоуто.
— Не можах да го направя. Не и без да съм говорил с теб.
— В такъв случай да ми беше изпратил телеграма. — В очите й проблесна гняв. — Да не се опитваш да ме уволнят? Това ще се случи, ако спечелиш.
— Не искам да спечеля. Утре вечер ще бъда противен и груб.
— Няма да снимаме през следващите два дни. Вторият епизод на шоуто ще се излъчи утре вечер. Няма да ме видиш преди петък. Тогава ще са финалните снимки. И се постарай да загубиш.
— Довери ми се, ще загубя.
— Да ти се доверя? Не ме разсмивай, Адам.
— Никога не съм те лъгал за чувствата си.
Очите й се присвиха:
— Как го направи? Как премести канапето само с една ръка.
Остин се фокусира върху преобърнатия люлеещ се стол. Столът се издигна бавно във въздуха, след което се приземи в изправено положение.
Дарси зяпна стола, след това мъжа до себе си, но отново се върна към стола:
— Как?
— Телекинеза.
— Мили боже, колко си силен?
Той сви рамене:
— Чувствам се дяволски безпомощен, когато ти си замесена. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, а ти ме отблъскваш сякаш това не означава нищо.
— Мислиш ли, че на мен ми е лесно? — Тя потърка челото си. — Имам чудовищно главоболие.
— Изглежда, че имаш две възможности: Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.
Дарси го изгледа свирепо, докато масажираше слепоочията си:
— О, благодаря. Това е най-прекрасното предложение, на което едно момиче може да се надява.
Той се премести в края на канапето до нея.
— Позволи на мен. — Притисна пръстите си към главата й, масажирайки слепоочията й с леки, кръгообразни движения.
— Не трябва да ме докосваш — каза тя и затвори очите си.
— Защо не?
— Защото съпротивата ми отслабва.
— Хубаво.
Той премести ръцете си към врата й и продължи с масажа.
— Скъпа, ти мразиш студа. Спри да се бориш с това и се стопли с мен.
Тя простена в отговор, докато очите й бяха все още затворени.
— Остин, искам да си щастлив. Как би могъл да бъдеш щастлив с мен?