Гарет пребледня.
— О, боже мой. — Той разкопча яката си и прокара пръсти по врата си. — Добре съм.
— Не, не си — скръцна със зъби Шон. — Паметта ти е била изтрита. Вземи си час при служебния психиатър.
— Да, сър. — Гарет избърса влажното си чело. — Чувствам се странно, сякаш имам температура.
Шон присви очи.
— Можеш да тръгваш — нареди тихо той.
— Благодаря ви, сър. — Гарет тръгна с нестабилна походка към вратата и напусна.
Остин се изправи, за да го последва.
— Седни.
Той седна обратно. Поток от топъл въздух обгради ума му с мощен и задушаващ натиск. Остин знаеше кой беше и също така знаеше, че умът му е пълен със спомени, които не можеше да позволи някой да види. Спомени, които претендираше, че са забравени. И спомени за Дарси. Менталните сили на Шон стягаха като менгеме. Остин незабавно издигна защитна стена и започна да събира сили.
— Не е зле — прошепна Шон. — Осъзнаваш, че когато човек нахлуе в съзнанието ти, чувстваш топлина, нали? Колко интересно, че Гарет усещаше топлина.
Силите на Остин достигнаха предела си. Той свали защитната стена и отприщи силата си, разбивайки мощното стягане, което го обграждаше.
Шон остана вцепенен и дишаше тежко.
Остин се изправи.
— Не опитвай това отново.
— И очакваш да повярвам, че вампирите са разбъркали мозъка ти? — Лицето на Шон бе почервеняло от гняв. — С такава сила, каквато имаш, те не могат да ти направят нищо. Освен ако не го искаш.
Остин скръцна със зъби. Надяваше се да насочи вниманието на Шон върху Бунтовниците и далеч от Дарси и приятелите й. Но това никога нямаше да стане. Шон вече нямаше да му има доверие.
Той го стрелна с унищожителен поглед.
— Какво се е случило с теб, Остин? Да не би да позволи на някоя от онези вампирски кучки да те съблазни?
Той сви ръцете си в юмруци.
— Уверявам те, че съм в пълен контрол над себе си.
— Тогава го докажи. Върни се в пентхауса и ги намушкай всичките, докато спят.
Остин преглътна тежко.
— Не.
Шон заби дланите си в масата и се наведе напред.
— Помисли внимателно, преди да отговориш, Ериксън. Отказваш да се подчиниш на пряка заповед, така ли?
Сърцето му ускори ритъма си, причинявайки гръмовен шум в ушите му.
— Да. Така е. Днес ще си подам оставката.
— Глупак такъв.
Остин поклати глава.
— Ти си този, който отказва да научи истината. Има два вида вампири. Трябва да оставиш миролюбивите вампири на мира и да съсредоточиш усилията си върху Бунтовниците. Те са опасните.
— Всички са опасни!
— Не, не са! За бога, Шон, говори с дъщеря си. Шана ще ти каже истината.
— Не ми говори за нея! Тя се обърна срещу мен. А сега, ти също ме предаваш. Разкарай се оттук!
Остин тръгна към вратата.
— Ще продължа битката срещу злото. Все още ще бъдем на една страна.
— Ти си злото, предател такъв! Махай се оттук — изкрещя Шон.
Остин затвори вратата след себе си. Алиса и Ема обикаляха наоколо с притеснени изражения на лицата. Той свали служебната си карта и я подаде на Ема.
— Не трябва да напускаш — прошепна тя. — Ти си най-силният сред нас.
— Аз все още се боря срещу лошите. — Остин се усмихна тъжно. — Пази се. — Той излезе и взе асансьора до приземния етаж.
Беше прецакал всичко. Шон знаеше къде се снима риалити шоуто и беше достатъчно вбесен, за да отмъсти на вампирите, които са там. Остин трябваше да се върне в пентхауса, за да се увери, че Дарси и приятелите й са защитени. Оставаше само една нощ за снимки. Веднъж, след като приключеше всичко, Дарси и приятелите й щяха да са в безопасност.
А какво щеше да прави той след това? Загуби работата си. Загуби момичето. Опита се да направи нещата правилно, но всичко се бе разпаднало.
Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.
Неуместният избор на думи на Остин, продължи да преследва Дарси. Не можеше да се омъжи за него. Как би могла да го обрече на живот, изпълнен с тъмнина и жена, която можеше да се превърне в чудовище във всеки един момент? Тя все още потръпваше всеки път, когато си спомняше болката от удължаването на зъбите й, мощния порив да ги използва и непреодолимата жажда за кръв.
За щастие реакцията й на ужас и отвращение беше също толкова силна, колкото и нуждата й за кръв. Само това й бе помогнало да запази достатъчно контрол над себе си, за да се сдържи да не ухапе Остин. Ами ако се случваше отново и отново? Какво щеше да стане, ако тя бавно свикне с мисълта и ужасът от това изведнъж изчезне? Тогава нямаше да има нищо, което да я спре да ухапе Остин или да го превърне против волята му. А след това, той щеше да я намрази. Точно, както тя мразеше Конър.