— Адам беше победителят — настоя Дарси.
— Той е смъртен! — изсъска Слай. — Ти оскърби целия вампирски свят.
Дарси изправи рамене.
— Това е риск, който съм готова да поема. Когато дамите искаха да последват мечтата си, Адам ги насърчи. Това го прави най-сексапилният мъж на планетата.
— Ти също си идиотка. И двамата сте уволнени.
— Тогава да изчезваме оттук. — Грегори протегна ръка към Дарси.
Тя повдигна брадичка, за да се оттегли с достойнство.
— Беше страхотна — прошепна Грегори, докато вървяха по коридора.
— Обречена съм. — Тя спря, когато цялото й тяло започна да трепери. — Загубих Остин. Загубих кариерата си. И вампирите по целия свят ще ме намразят.
— Не и приятелите ти. — Грегори я потупа по гърба. — А аз мисля, че ще бъдеш изненадана от това колко много приятели имаш.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Надявам се да си прав.
— Благодаря ви, че не ме… нападнахте — каза Остин на дамите във фоайето.
Кора Лий се изкикоти.
— Благодаря ти за всичките тези пари.
— Наистина ли ще отворите мъжки стриптийз клуб? — попита Остин. — За вампири?
— Да — засмя се Ванда. — Мисля, че трябва да го наречем „Палави дяволи“. — Тя го огледа. — Търсиш ли си работа, сладурче?
— Не съм толкова отчаян. — Но бързо можеше да стигне до отчаяние, ако Шон Уилън го добавеше в черния си списък. Входната врата се отвори и Корки Кърант влезе с екипа си. — Време е да тръгвам. — Остин кимна на дамите. — Желая ви успех.
Той изтича нагоре по стълбите, за да вземе багажа от стаята си.
— Чакай. — Маги го настигна бързо. — Не съм сигурна, че трябва просто да си тръгнеш. Знаеш всичко за нашия свят.
— Няма да кажа на никого.
— Мога да опитам да изтрия паметта ти — предложи тя. — Но не съм сигурна, че искаш да забравиш Дарси.
Един вампир нямаше достатъчно сила, за да изтрие паметта му. Толкова по-жалко. Щеше да е такова облекчение. Никакви спомени и никаква болка. Но спомените бяха твърде безценни, за да ги заличи, без значение от болката, която щяха да му костват.
— Искам да я запомня.
— Разбирам. — Маги се намръщи, докато вървеше до него. — Съжалявам, че не се получи.
— Аз също. — Той отвори вратата на стаята си. — Съжалявам, че станах причина тя да загуби работата си. Ще й кажеш ли това заради мен? Кажи й също, че й желая дълъг и щастлив… живот.
Маги кимна.
— Сигурна съм, че и тя ти желае същото.
Пет минути по-късно Остин свали чантите си по задните стълби. Когато стигна до първия етаж, можеше да види фоайето. То беше осветено от светлини и камери. Корки беше заета с интервюирането на дамите.
Той забеляза Дарси да стои настрана. Тя се обърна и го погледна. Остин вдигна ръка за сбогом. Тя направи същото.
Е, това беше. Без последна целувка или прегръдка. Той въздъхна и се отправи към товарния асансьор в кухнята. Без последни апели за неугасващата обич. Без за последно да се втурнат в ръцете си. Без пролети сълзи за невъзможната любов. Нямаше нищо такова. Само свирепа болка в гърдите му, докато изчезваше в тъмната нощ.
Глава 26
Един ден по-късно Остин осъзна, че ще оцелее. И все още имаше сметки за плащане. Обмисли варианта за друга работа в силите на реда, но живите престъпници бяха изгубили притегателната си сила. Той се интересуваше само от неживата им разновидност.
За да държи ума си настрана от Дарси, временно си намери работа в строителството. Физическият труд го изтощаваше и той можеше да спи нощем. Работи до следващата събота и си взе почивен ден.
Стоеше на кушетката си, пиеше бира и се чудеше какво да прави с живота си. Беше се свързал с някои от старите си контакти от дните си в Източна Европа. Обмисляше да се върне пак там. Знаеше езиците. Знаеше, че там има зли вампири. Но не бе склонен да напусне Ню Йорк. Дарси беше тук. Той искаше да бъде наблизо в случай, че тя се нуждае от него.
Кого залъгваше? Тя имаше достатъчно приятели. Не се нуждаеше от него. Той погледна към кашона, пълен със записи на старите й репортажи. Трябваше да ги върне. Трябваше да се откаже.
Тръсна бирата си на масичката за кафе. Първо щеше да ги изгледа още веднъж. Последно отдаване на почит към Дарси. Подреди касетите по хронологичен ред и постави първата във видеото. През първия час се усмихваше. Докато течеше вторият имаше чувството, че ще се разплаче. До вечерта бе стигнал до последната касета. Беше се изтегнал на дивана, напълно отчаян, а последното парче пица изстиваше на масата.