— Натиснете бутона и кажете целта на посещението си.
Той натисна бутона на интеркома.
— Искам да говоря с Конър.
Не последва отговор. Остин изчака. Той се извъртя и се загледа в тихата улица. И продължи да чака. Тъкмо натискаше бутона на интеркома, за да им напомни, че чака, когато вратата се отвори бавно.
Нежелана тръпка премина по гръбнака му.
— Заповядай — каза Конър. Той се усмихна леко. — Идваш точно навреме за вечеря.
Те всички се хранят от бутилка, напомни си Остин, докато влизаше в слабо осветеното фоайе. Конър просто се опитваше да го уплаши. Или може би копелето се забавляваше като си играеше с храната си.
Във фоайето имаше трима шотландци, облечени в килтове. Конър бе по средата, отдясно имаше вампир, който изглеждаше доста млад. Отляво стоеше шотландец с черна коса. Зад тях имаше огромно стълбище и още шестима шотландци, облечени в килтове.
Конър кръстоса ръце и го изгледа любопитно.
— Е, момко. Голям кураж трябва да имаш, за да дойдеш тук.
— Трябва да поговоря с теб. Насаме.
Конър наклони глава към чернокосия шотландец.
— Дугъл, претърси периметъра. Убеди се, че малкият ни приятел от ЦРУ е дошъл сам.
— Да, сър. — Дугъл и още двама от другите пазачи излязоха навън през предната врата и я затвориха след себе си. Други двама се изнесоха бързо през задната.
— Сам съм — каза Остин. — И вече не съм от ЦРУ.
Конър повдигна вежди със съмнение.
— Вдигни ръце, ако обичаш, за да може Иън да те провери за оръжие.
Остин го направи и младоликият вампир го заобиколи.
— Имам един нож в сакото си. — За по-малко от секунда последните двама пазачи бяха насочили мечовете си към гърдите му.
Остин примигна. Това беше бързо. Иън извади найлоновата торбичка, съдържаща окървавения нож и я подаде на Конър.
— Нямаше да го използвам — измърмори Остин.
— Нямаше да ти се отдаде тази възможност. — Конър обърна торбичката и разгледа ножа. — Тази кръв е стара.
— От четири години е. На Дарси е. — Остин забеляза несъзнателното трепване на ръцете на Конър.
По лицето на шотландеца за миг се изписа угризение преди той да възвърне обичайното си равнодушно изражение.
— Някакви други оръжия?
Иън приключи с проверката на краката на Остин.
— Не. Чист е.
— Насам. — Конър се запъти към една врата зад стълбището.
Остин тръгна след него, все още под мушката на двамата пазачи и следван от Иън. Той премина през една врата и се озова в кухня.
— Седни. — Конър посочи към масата. Погледна към Иън и пазачите. — Може да вървите.
Остин се приближи до масата, но не седна. Конър постави ножа върху нея.
— Значи това е ножът, който е убил Дарси?
— Не, той я е ранил. Ти си този, който я е убил, копеле. — Той заби юмрук в челюстта на Конър. Остин се ухили, когато шотландецът се препъна назад. Челюстта на вампира бе твърда като камък, но болката си струваше, само за да види шока, изписан на лицето на Конър.
— Защо, по дяволите, направи това?
Остин прегъна наранената си ръка.
— Заслужи си го.
Конър седна на масата и посочи стола срещу него.
Остин седна. Очевидно нямаше нужда да се притеснява от контраатака. Конър трябваше да е съгласен, че е заслужил удара.
— Значи напусна ЦРУ? — попита Конър.
— Напуснах преди седмица, след голям спор с Шон Уилън. Аз исках да се съсредоточим само върху Бунтовниците, но той все още смята, че всички вампири са зли.
— А ти вече не вярваш в това?
— Не. Опознах някои вампири, докато участвах в риалити шоуто. Те са безобидни. — Остин въздъхна. — Шон ми нареди да ги намушкам през деня, докато са беззащитни. Аз отказах.
— Колко спортсменско от твоя страна.
Остин бе изненадан от веселите пламъчета в очите на шотландеца.
— Така реших и аз.
Конър се облегна назад в стола си.
— Носи се слух, че ти в действителност си спечелил състезанието и всички пари, но си дал чека на дамите.
Остин сви рамене.
— Те се нуждаеха от него.
— Да. Но ти също, ако си безработен.
— Възнамерявам да си намеря друга работа.
— Известно време си работил в Източна Европа.
Остин преглътна.