— От къде знаеш за това?
— Иън проникна доста надълбоко в Лангли. Говориш свободно унгарски и чешки?
— Да. — Остин изведнъж се почувства все едно бе на интервю за работа. — Бих желал да продължа борбата срещу Бунтовниците, ако знаеш организация, която…
— По-късно — прекъсна го Конър. — Известен брой от Бунтовниците, бяха убити напоследък в Сентрал парк. Какво знаеш за това?
Остин пое дълбоко въздух, но остана мълчалив.
— Руснаците обвиняват нас, но аз мисля, че е някой от проклетия ви отряд. Тъй като вече не си в ЦРУ, няма да имаш нищо против да ми кажеш, нали тъй?
Остин се поколеба.
— Бунтовниците заслужават да умрат. Те нападат невинни.
— Да. — Конър кръстоса ръце. — Тъй като двамата с Гарет бяхте заети с риалити шоуто, се обзалагам, че убиецът е или Шон Уилън или някоя от женските в екипа.
По дяволите. Трябваше да се обади на Ема и да й каже да спре.
— Значи е една от дамите, а? — тихо каза Конър. — Нямаше да изпитваш нужда да предпазваш Шон.
Остин се размърда в стола си. Този вампир бе прекалено умен.
Конър посочи към ножа.
— И защо донесе туй нещо тука? Да не би да се надяваш да измъчваш гузната ми съвест?
— Значи признаваш вината си? Защо не я заведе в някоя болница? Или пък в Роматех? Там имат тонове синтетична кръв. Можеше да я спасиш.
Очите на Конър помръкнаха от болка.
— Тя бе толкова смела девойка. Не заслужаваше да умре.
— Но ти си я убил.
Той поклати тъжно глава.
— Един вампир може да подуши колко кръв има един смъртен. Може да чуем биенето на сърцата им. Ножът бе улучил главната артерия. Тя имаше вътрешен кръвоизлив. Още няколко удара и щеше да е мъртва.
— Мислел си, че няма достатъчно време?
— Знаех, че няма. — Конър въздъхна тежко. — Знам, че тя ме мрази. Но повярвай ми, нямаше друг начин да я спася.
— Вярвам ти. — Болката в очите на вампира бе истинска.
Конър докосна найлоновата торбичка.
— Как се сдоби с това?
— Откраднах го от полицията.
Веждите на шотландеца се повдигнаха.
— Впечатлен съм.
— Дарси ми каза за експеримента на Роман за обратната трансформация на вампир в човек. Спомена, че не се е получило, защото са се нуждаели от оригиналната човешка ДНК.
— Да. — Конър повдигна ножа и очите му се разшириха. — А това е човешката кръв на Дарси.
— С човешката й ДНК. — Остин се наведе напред. — Мисля, че е възможно експериментът да проработи при нея.
— Казал ли си й?
— Не. Приятелите й я пазят от мен.
— Защо? — намръщи се Конър. — Какво си й направил?
— Заради мен загуби работата си. И се влюбих в нея.
— Ох. И би предпочел да обичаш смъртна вместо вампир?
— Ще съм щастлив с нея по всякакъв начин, но тук не става въпрос за мен. А за Дарси и нейното щастие. Това трябва да е нейното решение.
Конър отново постави ножа на масата.
— Трябва да го обсъдя с Роман, за да видя дали той смята, че може да проработи.
— Тогава ще й кажеш, нали? Мисля, че трябва ти да го направиш.
Конър въздъхна.
— Преди не можех да й предоставя избор.
Остин му подаде ножа.
— Този път можеш.
В полунощ Ванда и Маги завлякоха Дарси във всекидневната, за да гледат още един епизод от „Най-сексапилният мъж на планетата“. Слай продължаваше да излъчва шоуто в сряда и събота. Вампирската публика настояваше. Според Корки Кърант, това бе най-популярното предаване от основаването на ДВК.
През седмицата, в която бе уволнена Дарси, се поддържаше заета, като помагаше на дамите да започнат новия си бизнес и да си намерят собствена градска къща. Засега всички те бяха отседнали в тесния апартамент на Грегори. Дамите бяха твърде щастливи, за да се притесняват от малкото място. Те дори поканиха Дарси да вземе участие в техния клуб за стриптийзьори, но тя отказа.
Сега стоеше, свита на дивана между Ванда и Маги. Дамите обичаха да се гледат по телевизията, но да гледа шоуто и да вижда Остин бе мъчение за Дарси. Фактът, че не може да го има, не намаляваше любовта й към него. Само увеличаваше горчивината от копнежа. До края на шоуто, тя бе напълно депресирана. Тържествуващи, дамите напълниха чаши с Газирана кръв.
— Развесели се. — Маги й подаде една чаша. — Поне Слай ни остави да задържим парите.