Грегори изсумтя.
— Той нямаше друг избор. Роман бе този, който ни спонсорира и той настоя да задържите парите.
— Значи господаря все пак го е грижа за нас — ухили се Кора Лий. — Трябва да си щастлива, Дарси. Шоуто ти постигна небивал успех.
— Така е — съгласи се принцеса Джоана. — Слай трябва да е глупак, ако не те помоли да направиш и друго.
За нещастие, Слай бе глупак.
— Той просто ще назначи някой друг — прошепна Дарси.
— Не мисля така — възрази Ванда. — Корки Кърант върти интервюто ти непрекъснато. Тя те прави известна. Слай ще трябва да те повика обратно.
— Ванда е права. — Грегори отпи от чашата си. — Корки е подела каузата за движение за правата на жените вампири и те е провъзгласила за герой на движението. Слай ще изглежда като пълна отрепка, ако не те вземе отново на работа.
За нещастие, Слай бе пълна отрепка. Дарси нямаше да стои със затаен дъх и да го чака да се обади.
— Основател на движението за правата на жените вампири. — Маги погледна към Дарси с пълни с възхищение очи. — Знаех си. Знаех си, че има причина, за да си с нас. Това е било писано да се случи.
Сърцето на Дарси преля от чувства. Било е писано да бъде тук. Да бъде вампир. Очите й се замъглиха докато се взираше в приятелите си. Най-после тя беше в мир със света си.
— Бидейки търговски гений, какъвто съм — продължи Грегори с блеснали очи, — реших да извлека цялата изгода от статуса ти на известна личност. Убедих Роман да направи нова серия от продукти за съвременната жена вампир и искаме ти да се нашият говорител.
Дарси остана с отворена уста.
— Искаш да кажеш, че ще имам работа.
— Да. — Грегори се усмихна. — Ще правиш реклами, ще ходиш по турнета. Ще бъдеш източник на вдъхновение за всички съвременни вампирки по целия свят.
Дамите изпискаха и се насъбраха около Дарси, за да я поздравят. Тя бе прекалено изумена, за да направи нещо повече от това да бръщолеви несвързано. Сред целия този шум се чу телефонен звън. Грегори отговори.
— Разбира се, идвай. — Той хвърли поглед към жените. — Отдръпнете се, моля. Пристига посетител.
Жените се отдръпнаха към стената, докато пред тях се материализира фигура. Дълга до раменете кестенява коса. Килт от червено и зелено каре. Конър. Дарси настръхна.
Той мигновено фокусира вниманието си върху нея.
— Трябва да поговорим. Насаме.
Сърцето заби в ушите й. Каква страшна присъда й носеше тази нощ? И защо? Животът й най-после бе започнал да изглежда обнадеждаващ отново.
— Хайде, дами, елате. — Грегори посочи към вратата. — Нека им осигурим малко усамотение.
Дарси приседна на края на един фотьойл, докато приятелите й излизаха в колона от стаята. Конър крачеше наоколо, килта му се увиваше около коленете. Той бе нервен, осъзна тя и това накара пулса й да се учести още повече.
Той прочисти гърло.
— Хареса ми твоето предаване.
— Благодаря.
— Разбрах, че не си казала на шефа си, че Остин работи в ЦРУ?
— Не. Слай бе достатъчно побеснял още щом научи, че той е смъртен.
Конър скръсти ръце пред широките си гърди.
— Той дойде да ме види преди няколко часа.
— Остин?
— Да. Имаше да ти каже нещо важно. А приятелите ти не са го допуснали до теб.
Сърцето на Дарси спря. Остин се е опитвал да се свърже с нея? Докато тя остана безмълвна, дочу приглушен шепот зад вратата. Приятелите й подслушваха. Любопитните й, прекалено покровителствени приятели.
— Остин се е опитвал да се свърже с мен?
— Да. — Конър погледна към вратата, където шепотът се бе усилил. — Предполагам, че са се опитвали да те защитят.
Дарси повиши глас.
— Колко глупаво от тяхна страна. Би трябвало да знаят, че мога да се грижа сама за себе си.
Шепотът престана.
Устата на Конър трепна.
— Добре казано, девойче — тихо отвърна той.
Дарси посочи към стола до нейния.
— Какво каза Остин?
— Твърдеше, че вече не работи в ЦРУ. — Конър седна на предложения му стол. — Проверихме го и наистина е така. В действителност, Шон Уилън го е сложил в черния списък на всяка една правителствена организация.
— Ясно. — Бедният Остин. Той бе в по-лошо положение, отколкото тя.
— Казала си му за експеримента за обратна трансформация на един вампир в смъртен.