— Къде отиваме? — попита Грегори.
— Роматех — отговори Конър. — За приема.
— А майка ми? — попита Грегори. — Тя добре ли е?
— Радинка е добре. Тя е с Роман и Шана. Ангъс и Жан-Люк са там, така че имат достатъчно защита.
Защита от какво, почуди се Дарси. Сигурно от Истинските.
Грегори беше наел лимузина за нощта, след като нямаше как да разкарва наоколо десет жени в Лексуса си. Дори така беше доста тясно с всичките тези бални рокли. Бившият харем беше щастлив да се раздели на две групи — половината отидоха в наетата от Грегори лимузина, а останалите пътуваха в тази, която беше докарал Конър.
Грегори се качи в лимузината на Конър.
— Искам да знам какво става. — Той седна толкова близо до седалката на шофьора, колкото бе възможно.
Дарси също искаше да знае, така че се плъзна по дългата седалка, за да седне до Грегори.
Конър беше отпред на шофьорското място до Иън. Той се завъртя настрани, така че да може да види всички през отворения прозорец. Имаше шестима пътници отзад — Грегори, Дарси, Мария Консуела, принцеса Джоана, лейди Памела и Кора Лий.
— Дойде ли господарят на себе си и отмени ли сватбата? — попита принцеса Джоана.
— Не, милейди — отговори Конър. — Церемонията се извършва докато говорим. В тайна църква в Уайт Плейнс.
— Предполагам заради това не отговарят на телефоните си. — Грегори откопча сакото на смокинга си.
— Ох, глупости. — Кора Лий беше заела цялата задна седалка с кринолина си. — Сега няма да можем да се върнем обратно в къщата на господаря.
Лейди Памела притисна ръка към гърдите си.
— Вече съвсем мина границите на приличието. Казвам ви, това смъртно момиченце си играе с нас. Покани ни на церемонията, след което се измъкна да се омъжи някъде другаде.
— Тя е зла — обяви Мария Консуела. — Роман ще проклина деня, в който се е оженил за тази кучка Уилън.
— Достатъчно — извика Конър на дамите. — Шана не е виновна за проблемите тази нощ. Нейният баща е виновен за бъркотията. През целия ден той звъня в къщата на Роман, заплашвайки дневната стража и обещавайки неприятности, ако сватбата не бъде отменена.
— Как е разбрал за сватбата? — попита Грегори.
— Не знаем. Само тези, които бяха поканени знаеха за нея. После, този следобед, отец Андрю се обади на Роман и му каза, че Шон Уилън заплашвал да атакува всяка църква в града, ако допуснат вътре демонични създания.
— Чакай малко — прекъсна ги Дарси. — Да не би да казваш, че бащата на Шана знае за вампирите?
— Да — въздъхна Конър. — Предполагам, че няма да навреди да й кажем. Шон Уилън е действащ агент на ЦРУ и оглавява операция, наречена „Коловете“. Основното им предназначение е да унищожат всички вампири.
Дарси остана с отворена уста.
— Това е ужасно.
— Какво е това ЦРУ? — попита принцеса Джоана.
— Ще ти обясня по-късно — отговори й Грегори.
Дарси сведе поглед към ръцете си в скута. Сега имаше двама врагове — Истинските и група от агенти на ЦРУ, наречени „Коловете“. Горката Шана се омъжваше в много опасен свят. Не беше учудващо, че Ангъс Маккей й беше предложил да я придружи до олтара и да играе ролята на неин баща. Нейният истински баща беше убиец на вампири. Каква ужасна бъркотия. До нея Грегори проговори.
— Аз все още не виждам как Шон Уилън е разбрал за сватбата. Почти никой не знаеше. Мислиш ли, че свещеникът…
— Не. — Конър поклати глава. — Отец Андрю стана добър приятел с Роман, откак прие неговата изповед. Той няма да каже на никого.
Грегори потри брадичка.
— Добре, някой е издал новината.
Дарси се замисли. Беше ли казала несъзнателно на някого? През последните два дни Корки Кърант я преследваше за информация относно сватбата. Корки и екипът й от „На живо с неживи“ бяха поканени на приема в Роматех, но Корки си умираше да заснеме на лента действителната церемония. Дарси беше отказала да издаде каквато й да е информация, защото беше сигурна, че Шана и Роман искат да разменят клетвите си в уединение.
И тогава си спомни. Мили боже, тя беше споменала за сватбата на Адам Олаф Картрайт. Беше забравила за това, или по-скоро даваше най-доброто от себе си, за да забрави за цялата среща. Особено се опитваше да избута от паметта си целувката му. Но все още се промъкваше в мислите й. Как можеше да забрави колко горещ и страстен беше той, колко отчаяно копнееше за неговата топлина и колко силно жадуваше да го види отново.