— Синьор Белини, това е Грегори. — Симон се поколеба, когато погледна към Дарси. — Забрхавих името на тажи жена, но не е вахжно.
— Благодаря. — Тя изскърца със зъби. — Аз съм Дарси.
Джовани й кимна, след което се обърна към Симон.
— Bellissima, това ще е най-великият вампирски филм на всички времена. Предвиждам да направим определени неща основно в черно и бяло, за да изразим черното отчаяние от модерния свят.
Грегори прочисти гърло.
— Господин Белини, това е просто програма за упражнения за нашите зъби.
Джовани отстъпи назад, притискайки длан към гърдите си.
— Дори упражненията могат да бъдат обрисувани като качествено изкуство. Представете си конфликта. Човек срещу собствената си покварена, бездейна природа. Ела, bellissima. — Той я придружи до студиото.
Грегори потрепери.
— Не трябваше да го наемам, но Симон настоя.
— Имаш предвид bellissima! — Дарси го потупа по рамото и се усмихна. — Късмет.
— Да, ще имам нужда. — Грегори пристъпи тежко в студиото и затвори вратата. Червената светлина светна.
Дарси забърза към собствения си офис. Отвори вратата и замръзна.
Адам Олаф Картрайт седеше на бюрото й.
Глава 9
Той вдигна поглед и се усмихна.
— Здравей, Дарси.
Сърцето й забумтя в гърдите. Не беше ли животът й достатъчно смахнат и без този мъж, който се опитваше да го обърне с главата надолу? Докато затваряше вратата, тя се питаше, защо той седеше на бюрото й. Дали бе преровил документите й? Обърна се и застана лице в лице с него. Той все още се усмихваше. Ако бе ровичкал из нещата й, не изглеждаше засрамен от това. А и защо Адам ще се интересува от данните на доставчиците или агенциите за лимузини под наем?
И защо тя реагираше по този начин всеки път щом го види? Сърцето й препускаше, но всичко друго, сякаш забавяше своя ход. Тя забеляза всеки малък възхитителен детайл в него. Забави отговора си поне с десет секунди, защото мозъкът й отказваше да работи нормално. Ако продължаваше в същия дух, той щеше да я помисли за глупачка.
— Добър вечер.
Остин се изправи и заобиколи бюрото.
— Извинявай, че седнах на стола ти, но всички други са заети. — Той посочи към столовете пред бюрото. Два пакета, опаковани в кафява хартия и връв, стояха на всеки от тях. — Това са портрети — обясни той преди тя да има възможност да попита. — Тъкмо направих моя. Фред всъщност е много добър. — Адам се усмихна и трапчинките му се задълбочиха. — Трябва да признаеш, че Фред е необичайно име за художник.
Също така е необичайно и за вампир, иронично си помисли Дарси. Тя се опита да не обръща внимание на реакцията си към Адам, но това бе трудно, когато сърцето й бе опасно близо да експлодира в гърдите й. И всичко това заради чифт трапчинки и тюркоазни очи. Тя се зачуди дали Фред е успял да улови излъчването му.
— Някой от тези ли е твоят?
— Не, моят е все още малко мокър.
О, да, малко мокър. Тя можеше да си обясни това.
— Фред каза, че тези четири са готови — продължи Адам. — Бе прекалено зает, за да ги донесе тук, така че му предложих да му помогна.
— Наистина не трябваше да го правиш.
— Напротив, трябваше. — Ъгълчето на устата му се повдигна. — Това ми дава идеалното извинение да те видя отново.
Сърцето й затуптя по-силно.
— И утре, когато моят портрет е изсъхнал, ще имам още една причина да се отбия и да те видя. Умен план, не мислиш ли? — Лявата му трапчинка се задълбочи.
Тя преглътна. Той бе великолепен. Красиво лице и този секси глас, като на трубадур. Боже, сякаш списъкът, който правеха дамите от бившия харем, описваше точно него. Може би те все пак знаеха какво правят.
Той седна на ъгъла на бюрото й.
— Как мина уикендът ти?
Дарси настръхна, спомняйки си как бащата на Шана почти провали сватбата. Адам със сигурност нямаше нищо общо с това.
— Бях на една сватба. — Тя го наблюдаваше внимателно да види реакцията му.
Той присви очи сякаш се опитваше да си спомни, след това кимна.
— Вярно. Твоите приятели Раул и Шери. Как беше?
Дарси издиша облекчено. Как можеше да е казал на някого, щом дори не можеше да си спомни точните имена?
— Хубаво беше.
— Браво. — Той отмести поглед настрани. Челюстта му се стегна леко и тя се зачуди дали не е стиснал зъби. Внезапно й подари една от своите невероятни усмивки с трапчинка. — И така, къде ще е меденият месец? Кое е модерното място тези дни?