Сърцето й замря в гърдите й. Защо я питаше това?
— Ами… не знам.
Той кимна.
— Една от моите сестри отиде в планините на Канада. А другата отиде на Хаваите. — Трапчинките му се задълбочиха. — Обзалагам се, че ти би избрала плажа.
Тя отклони поглед, а бузите й се изчервиха. Адам бе прав. Но не бе много вероятно да се случи някога. Дарси се премести към вратата.
— Много съм заета…
Той взе една снимка от бюрото й, на която бе сградата, където се намираше пентхаусът.
— Значи шоуто ще бъде в Ралий Плейс?
— Ъъъ, да. — Явно бе ровил из нещата й. Това бе нормално любопитство, нали? Все пак нейното собствено любопитство бе променило живота й завинаги. По гърба й полазиха тръпки. Любопитството уби нещо повече от котката.
Той пристъпи към нея.
— Добре ли си?
— Да… да, добре съм. — Дали наистина го е грижа?
— Работиш прекалено много. Почти полунощ е.
Окото й трепна. Как можеше да обясни странното работно време на ДВК на един смъртен?
— Аз… аз имам много работа за вършене. — И трябваше да го разкара оттук. Ако Слай или някой от бившия харем го види, веднага щяха да разберат, че е смъртен. И тогава, щяха да я преследват с въпроси, на които тя не искаше да отговаря.
— Разбирам. — Той я гледаше тъжно.
Изведнъж тя заподозря, че Адам разбира много повече отколкото показваше. Предпазливостта й се събуди.
— Има ли нещо, което искате, господин Картрайт?
— Искам да си в безопасност. — Той докосна един кичур от косата й, който почиваше на рамото й. — Искам да ми вярваш.
— Та аз едва те познавам.
Той потърка кичура между палеца и показалеца си.
— Може да променим това по всяко време.
Тя искаше да се наклони напред и да се облегне на силните му, широки гърди. С усилие се принуди да отстъпи назад.
— Нямам никакво време. — Тя отвори вратата и надникна навън. Коридорът беше чист. — Благодаря ти, че донесе портретите.
— Пак заповядай. — Той пристъпи в коридора. — Кога започва шоуто?
— Ще сме готови до две седмици. Ще изпратя цялата информация на агента ти.
Дарси тръгна надолу по коридора и замръзна, когато видя Слай да говори с рецепционистката. По дяволите! Защо не можеше да бъде в офиса си и да се задява с Тифани? Боже. Що се отнася до мъжете не можеше да се разчита дори и на перверзниците. Тя сграбчи ръката на Адам и го обърна в обратна посока.
— Какво ще кажеш за една обиколка?
— Страхотно. — Той й хвърли притеснен поглед, но й позволи да го съпроводи покрай офиса си. — Мислех, че нямаш свободно време.
— Няколко минути няма да са проблем. — Тя го издърпа зад ъгъла, където не можеха да бъдат видени от рецепцията. — Тук се намират студията за запис. — Тя посочи надясно. — В първото студио записват Нощните новини със Стоун… Кауфън. — Тя посочи бързо наляво. — А това е…
— Нека позная. — Той посочи към номера, отпечатан на вратата. — Да не би това да е студио номер две?
Тя се усмихна.
— Да, колко умно от твоя страна. Тук снимат „На живо с…“. — Усмивката й се стопи. — Токшоуто със знаменитости. — Мили боже, тя почти каза неживи.
Не изглежда той да забеляза. Опитваше се да надникне през прозореца, но щорите бяха пуснати.
— Изглежда тъмно.
— Тези предавания са приключили за тази вечер. В момента върви последният сапунен сериал за вечерта. — Тя посочи надолу по коридора. — Студио четири, пет и шест. В тях се заснемат сапунените опери.
— А в студио номер три? — Адам отиде до там и се опита да надникне през затворените щори. — Какво става тук?
Той със сигурност бе доста любопитен.
— Това е малко студио, в което правят реклами и неща от този сорт.
— Червената лампа свети. Да не би да правят реклама сега?
— Не, не точно. — Тя едва ли можеше да обясни програмата за упражнение на вампирските зъби.
Той се загледа в контролното табло на вратата.
— Това ли е бутонът за звука?
— Не, недей. — Дарси се пресегна, за да го спре, но беше прекалено късно. Гласовете от студиото прозвучаха от малкия говорител на вратата.