— Не мисля, че може да се задържи в тази позиция много дълго — каза Грегори. — Изглежда малко странно.
— Може да го направи — настоя Джовани. — Тя е професионалистка. И изглежда толкова красива. Толкова секси.
Очите на Адам се разшириха.
— Какво правят там?
Дарси се облегна на стената.
— Нещо като… упражнение.
— Еротично упражнение? — попита Адам тихо.
— Не бих казала… — Дарси бе прекъсната от гласа на Джовани.
— Време е, bellissima. Извади ги. Покажи ми ги.
Адам я погледна скептично.
— А би ли казала порно?
— Не! — извика Дарси. — ДВК не се занимава с подобни неща.
— Точно така, bellissima! — възкликна Джовани. — Те са толкова красиви. Толкова бели и перфектно оформени.
Адам повдигна вежда. Тя потрепери.
— Не е това, което си мислиш.
— Сега ги прибери обратно, bellissima. Чак до края.
Адам се наведе по-близко, поставяйки ръка на стената до главата й.
— Може и да имам мръсно съзнание, но на мен ми звучи доста извратено.
Тя сведе поглед засрамено. Тогава осъзна, че се взира в чатала му, затова вдигна очи до нивото на неговите.
Адам се усмихна леко и на лявата му буза се появи трапчинка. Дарси трябваше да се пребори с импулса да сложи пръста си върху нея.
Той подпря ръка на стената от другия край на главата й, препречвайки пътя й за бягство.
— Доста си мислех за нашата целувка. А ти?
Тя отвори уста да излъже, но бе прекъсната от развълнувания глас на Джовани.
— Точно така, bellissima! Сега го направи в такт с музиката. — През говорителя се разля бавна джаз мелодия. Саксофонът свиреше тихо и приканващо. — Направи го пак, bellissima. Навътре и навън. Навътре и навън.
Музиката накара стената зад Дарси да вибрира. Адам се наведе по-близо и дъхът му погали челото й. Топлината на тялото му бе така изкусителна, а студът я изпълваше от толкова дълго време.
Целуна я, започвайки с челото й, след това слепоочието, после скулата й. Тя сграбчи ризата му. Между краката й се разля желание, карайки я да изпитва болка от копнеж. Той хвана крайчето на ухото й с уста и го засмука.
Тя изстена. Какво правеше? Бе се заклела никога повече да не губи контрол. Освен това по всяко време някой можеше да мине по коридора.
— Не. — Тя блъсна рамената му.
Той отстъпи назад, очите му изгаряха от желание.
— Защо не?
— Това е работното ми място — пое си рязко дъх Дарси. — Някой може да ни види — завърши тя и изключи говорителя.
— Нека идем у нас.
— Не — отказа тя и се отправи надолу по коридора. Каква глупачка беше само да се поддаде така. И какво ставаше с Адам? Дали секси приказките и музиката го накараха да направи това? По дяволите. — Не осъзнавах, че толкова лесно се възбуждате, господин Картрайт.
— Не е това. — Гласът му прозвуча остро докато я следваше. — Винаги съм възбуден щом съм с теб. Не ми се е случвало с никоя друга.
Окото й трепна. Мили боже, мъжът действаше сякаш бяха двойка. Тя трябваше да спре това, преди да е стигнало по-надалеч.
— Това не бе нищо повече от отговор към най-близкото на разположение тяло.
— Господи. Ти си мислиш, че си просто удобна?
Тя се обърна и се загледа в него.
— Не, казвам, че ти си удобен за мен.
Той се спря рязко.
По дяволите, беше й студено. Също както през онази ужасна нощ преди четири години. Но това трябваше да се направи. Беше за негово добро.
В очите му гореше гняв, докато вървеше към нея. Тази връзка няма нищо общо с удобството. И е дяволски близо до невъзможното.
Тя пое рязко дъх. Защо постоянно имаше чувството, че той знае прекалено много? В него имаше нещо опасно, но Господ да й е на помощ, това само я караше да го желае повече.
Той спря пред нея. Яростта в очите му се разгорещи.
О, боже, искаше тази топлина. Нуждаеше се от нея.
— Все още те желая — прошепна той.
Тя примигна, за да скрие сълзите си. Той бе толкова изкушаващ.
В коридора отекнаха стъпки и гласове. Острият глас на Корки Картрайт иззвъня. По дяволите. Нямаше как да изведе Адам от сградата, без Корки да го види.
Дарси се завъртя обратно, търсейки отчаяно алтернативи и забеляза врата.