— Наистина те обичам, Тифани.
— Какво! — извика Корки.
— Аз обичам всички красиви жени — обясни спокойно дон Орландо. — И те обичат мен.
— Тогава усети любовта, копеле. — Чу се шумен удар. — Ще те унищожа в шоуто си. — Корки се изниза от стаята.
— Коркарина! — Дон Орландо изтича след нея.
— Плужек! — извика Тифани. Тя изчака и след това влезе в тъмната стая. Мина, опипвайки щандовете с дрехи, докато не стигна рафтовете до стената.
На няколко крачки от нея, Дарси и Адам замръзнаха. Тя не ги забеляза, защото се взираше в обувките.
— О, тези изглеждат добре. — Тя взе един чифт и се запрепъва към коридора, затваряйки вратата зад себе си.
— Най-после сами — прошепна Адам. — Мислих си, че никога няма да си тръгнат.
Тя се обърна в ръцете му и застана с лице към него.
— Не осъзнавах, че ще бъде толкова оживено тази вечер.
— Да. И аз очаквах да е по-голямо… мъртвило.
Тя вдигна поглед към лицето му бързо, но не можеше да разчете изражението му в тъмното. Той сложи ръка в джоба на панталоните си.
— Тук имам нещо за нас.
— Горещо тамале? — Дарси трепна. Не трябваше да го казва.
Той се засмя.
— Извини ме, докато извадя това навън. — Чу се дрънчене на ключове, а после той включи малко фенерче, което бе закачено на ключовете му. Насочи светлината към лицето й.
Тя присви очи и извърна лицето си.
— Прекрасна, както винаги. — Той свали светлината към дясната й гърда, след това към лявата.
— Ако обичаш.
— Просто проверявам да не съм повредил сочното манго.
Тя изсумтя.
— Можеш ли да повярваш що за мъж е този? — Тя хвана ръката на Адам и отклони светлината от гърдите си. За нещастие сега светлината падаше точно върху скута му. Уау, това вече трябваше да са сто процента. Това беше най-голямото тамале, което бе виждала, а тя бе виждала няколко в Южна Калифорния.
— Мале — прошепна тя.
— Възхитен съм, че си впечатлена. — Той насочи светлината към тавана. — Но ако продължиш да ме гледаш, ще се озова в доста излагаща ситуация.
— Ох. — Тя отстъпи назад. — По-добре да излезем от тук.
— Води ни. — Той осветяваше пътя към вратата. — Знаеш ли, нямаше как да не забележа, че не искаш никой да ме види.
Дарси сви рамене.
— Не трябва да се замесвам с някой от актьорите. — Тя отвори вратата и надникна навън. — Теренът е чист.
Той се протегна над нея и затвори вратата.
— Да не би да намираш връзката ни за срамна?
— Не. — Тя се обърна към него с гръб към вратата.
Просто е невъобразима. Невъобразимо изкушаваща и невъобразима за съществуване.
— Тогава защо ме криеш?
Окото й трепна.
— Скъпа… — Той докосна ъгъла на окото й нежно, галейки кожата с леки кръгообразни движения. — Няма нужда да се страхуваш повече. Може да ми се довериш.
— Аз… аз не се страхувам.
— Тогава защо се бориш с това? — Пръстите му очертаха скулата и челюстта й. Той се наведе и я целуна по устните. — Ще ми кажеш ли?
— Хмм? — Тя не можеше да мисли трезво докато устата му хапеше шията й.
— Защо се страхуваш някой да не ме види тук?
— Ох. — Защото те ще разберат, че си жив. Тя не можеше да му го каже. — Журито на риалити шоуто е тук и те не трябва да виждат никой от участниците преждевременно. Ако се случи, наистина всичко ще се провали.
— Това ли е проблемът? — Той я наблюдаваше внимателно. — Нищо друго?
— Не, просто искам да те пазя в тайна. Засега.
— Някакви други тайни?
В нея избликна прилив на топлина, който започна от слепоочието й и се спусна надолу по гърлото й, като затопли сърцето й и избухна в слабините й. Тя се облегна на вратата. Мили боже, дори не я докосваше в момента, а тя бе цялата разгорещена? Как го правеше? Никога през живота си не бе желала някой мъж толкова силно.
Той отстъпи назад и изключи фенерчето си. Дарси не можеше да види изражението му в тъмното, но знаеше, че я гледа вторачено. Можеше да усети топлината на погледа му.
Горещината в тялото й бавно изчезна, оставяйки я студена и празна отново.
— Ела. — Тя надникна през вратата. Не се виждаше никой, но можеше да чуе викове откъм офиса на Слай. Корки му се караше. — Насам. — Тя посочи на Адам да я последва.