Това означаваше, че той и Гарет щяха да живеят там заедно с вампири. Щеше да бъде по-добре да опакова и няколко дървени кола заедно с багажа си.
Отбеляза името на доставчика на храна, който Дарси бе наела. Щеше да накара Алиса или Ема да се внедрят под прикритие там. По този начин, щяха да могат да идват в пентхауса през деня и да събират информацията от него и Гарет и да я предават на Шон.
Той имаше и адреса на Ралий Плейс. Трябваше да иде там през деня и да инсталира скрити камери и бръмбари. Извади един диск от джоба на якето си. Бе успял да запише списъка с работниците на ДВК от стария като динозавър компютър на Дарси, преди да я чуе да приближава към офиса си. Постави диска на масата до списъка с вампири.
Протегна се и погледна към телевизора. Дарси бе започнала репортажа. О, този бе един от любимите му. Взе дистанционното и пусна звука.
— Намирам се в южен Бронкс на откриването на един нов парк. — Дарси се усмихна към камерата, докато вървеше по една пътека. — Това не е парк за деца. Нито за баскетболисти, кънкьори или дори за играчи на шах. Това е парк за кучета.
Операторът приближи камерата към жена, която разхождаше пухкавия си бял пудел в далечината. След това се върна отново на Дарси.
— Както можете да видите, паркът е разделен на сектори, в зависимост от размера на… аах! — Тя се плъзна напред, размахвайки ръце във въздуха. След храбра борба накрая възвърна равновесието си. Погледна надолу към обувките си, сбърчи нос и се усмихна криво към камерата. — Очевидно това е секторът за извънредно големи кучета.
Остин се разсмя. Без значение какво се случваше в репортажите й, Дарси винаги правеше нещата сполучливи. Бе смела, забавна, умна и красива. Нищо не можеше да я повали.
Но нещо се бе променило. Той затегна хватката си около дистанционното. Нещо, което я е измъкнало от този слънчев, щастлив живот, превръщайки я в затворник на тъмния свят, към който принадлежаха демоничните създания. И това я нараняваше. Той можеше да види мъката в очите й. Напрегнатият начин, по който сплиташе ръцете си. Страхът, който караше дясното й око да трепти. Този нервен тик не се виждаше в нито една от тези касети. Той беше нещо ново. И най-вероятно бе започнал на Хелоуин преди четири години.
Глава 10
Пентхаусът в Ралий Плейс се разполагаше на два етажа и имаше пищен декор от италиански мраморни подове и колони и изящни полилеи от кристал „Бакара“. Дарси реши, че в господарската вана може да се побере малък камерен оркестър. Или пък, че може да изхрани населението на Лихтенщайн с изобилието от храна в кухнята.
Но тя предпочиташе покрива. Може би причината се коренеше в принудителния затворен начин на живот, който водеше, но тя обичаше да бъде под открито небе. Обичаше да усеща вечерния бриз върху лицето си и уханието на розите, което идваше от стъклената зимна градина в ъгъла. Харесваше й как басейнът блестеше под лунната светлина и хвърляше танцуващи отражения върху боядисаните в бяло стени, заобикалящи покрива. Над джакузито се носеше пара, приканваща я да се потопи в божествената топлина. На всеки два метра по високата до гърдите стена, бяха поставени глинени съдове със зелени растения, които пълзяха високо над главата й. Някои от растенията бяха оформени в големи конуси, докато други бяха с формата на фантастични животни. Всяко от тях бе покрито с мигащи бели лампички, които блестяха като звезди над нея.
В противоположния ъгъл на зимната градина се намираше миниатюрната къща до басейна. Двете стаи бяха слабо обзаведени в пълен контраст на великолепието на пентхауса. Но Дарси бе толкова запленена от покрива, че реши да направи тази къщичка свой офис и кътче за отдих.
Тя обикаляше около басейна, напрегната от въодушевление. Бе облякла блестящата си червеникавокафява рокля, която бе купила за сватбата на Шана, защото тази вечер щеше да прекара известно време пред камерата. Тази нощ започваха снимките на „Най-сексапилният мъж на планетата“. И след дългата раздяла от две седмици, отново щеше да види Адам.
— Ето ги, пристигат — обяви Грегори от северния край на покрива. До него стоеше Бърни, който незабавно насочи камерата си към улицата на дванадесет етажа под тях.
Дарси забърза към стената и надникна през нея. По улицата бавно се зададе черна лимузина. Маги и журито от бившия харем пристигаха. Вторият оператор Барт бе в лимузината, за да могат да запишат реакциите им щом видят новия си дом. Дарси щеше да комбинира записите на двамата оператори докато редактира видеото. Лимузината спря пред червения килим на входа на Ралий Плейс.