Грегори докосна слушалката, която носеше.
— Аудиото работи. Чувам ги да говорят.
Дарси сложи своите слушалки. Изведнъж тя можете да чуе развълнуваните гласове на дамите в лимузината.
— Боже! — възкликна Кора Лий. — Това място е величествено!
— Вижте — каза лейди Памела, — един лакей идва да ни отвори вратата.
— Това е портиер — измърмори Ванда.
— Все пак е прислужник — намуси се лейди Памела. — Въпреки че е обезпокояващо как в днешно време прислугата нехае за носенето на напудрени перуки.
— Или подобаващи ливреи — допълни принцеса Джоана. — Невъзможно е да разбереш, кой на кой лорд служи.
Дарси въздъхна, докато наблюдаваше от покрива. Бившият харем бе затънал в миналото си. Тя бе настояла да обновят гардероба си за шоуто, но сега, имаше ужасното предчувствие, че напълно са я игнорирали. Барт излезе пръв с камерата си, за да може да заснеме как дамите слизат от колата. Ванда излезе и тръгна по червения килим. Тя бе зашеметяваща с пурпурната си коса и рокля. Дотук добре.
След това излезе лейди Памела. Тя нагласи бюстието на роклята си от синя коприна в стил Реджънси. Подходящата й чантичка бе окачена с панделка на китката й. Дарси изстена.
Мария Консуела и принцеса Джоана тръгнаха по червения килим и двете облечени в средновековни рокли с воали, покриващи косите им.
— Мислех, че си им взела нови дрехи — прошепна Грегори.
Дарси въздъхна.
— Знаеш какво казват за старите кучета.
Кора Лий се бореше да излезе от колата, но кринолинът на полата й се бе закачил на вратата. Маги я бутна отзад и тя изскочи на тротоара. След това Маги също излезе и затвори вратата на колата зад себе си.
Дамите се отправиха към сградата, шепнейки одобрително за мраморния под и позлатения таван.
— Трябва да отбележа — възкликна Кора Лий, — че този асансьор е много лъскав!
— Така е — съгласи се Маги. — Това е асансьорът за пентхауса. Вратите са от солиден месинг.
— Колко прекрасно — високомерният глас на лейди Памела можеше да се чуе над останалите. — Бъди така добра и натисни копчето вместо нас.
— О, всъщност, вие трябва да ме последвате — каза Маги. — Оттук моля.
— Къде ни водиш? — настоя принцеса Джоана.
— Към другия асансьор — обясни Маги.
— Но този коридор е толкова обикновен и скучен — изхленчи Кора Лий.
— Защо не отиваме в пентхауса? — остро попита принцесата. — Накъде води другият асансьор?
— О, той отива в пентхауса — увери ги Маги. — Само, че до… етажа с кухнята и помещенията за персонала. Там е много приятно и удобно.
— Етажът на прислугата! — извика принцесата.
Дарси и Грегори примигнаха при острия й глас, преминал през слушалките им.
— Да — отвърна Маги. — Има много хубави спални само за нас… на етажа за персонала.
— Етажът за персонала? — Гласът на лейди Памела потрепери. — Аз съм дъщеря на барон, вдовица съм на виконт. Няма да живея след прислугата!
— Там ще бъдем само ние шестте — увери я Маги. — И всяка ще си има собствена спалня. Ето ни тук. Това е асансьорът за етажа на персонала.
— Това е ужасно, просто ужасно — пронизително извика лейди Памела. — Аз… о, прилошава ми!
— Глупаво дете — измърмори принцеса Джоана. — Къде са ароматните ти соли?
Дарси завъртя очи. Така наречените ароматни соли на лейди Памела представляваха шишенце пълно с Шококръв.
— По-добре да помогна на Маги. — Дарси се запъти към стълбището, което бе близо до зимната градина. Тя се обърна към Грегори и Бърни: — Ще се видим във фоайето в десет часа.
Грегори кимна.
— Ще бъдем там.
Дарси спря пред вратата на стълбището.
— Бърни, ще организираш ли нещата за хеликоптера? Искам да имаме кадри на покрива от въздуха. Толкова е прекрасен.
— Няма проблем. — Бърни свали камерата и извади телефона си.
Дарси отвори вратата към стълбището. Слушалките й бяха изключени, но тя все още можеше да чуе виковете им. Горката Маги. Дарси забърза надолу по трите реда стълби и излезе на етажа за персонала. Можеше да чуе гласовете на бившия харем в асансьора.
— Моля ви, успокойте се — обади се Маги. — На етажа за персонала има шест спални. Малки са, но са много хубави. Всяка ще има своя собствена стая. С прекрасна гледка към Сентрал парк.