Дамите зачакаха.
Ванда погледна към Дарси.
— Къде са зъбите му? — попита лейди Памела.
— Не го харесвам — каза Кора Лий. — Липсата му на коса е отблъскваща.
— Липсата на вампирските му зъби е отблъскваща.
— Трябва да има нещо нередно с тази картина. — Мария Консуела се вгледа в нея с присвити очи.
— Не — тихо каза Грегори. — Няма никакъв проблем с картината.
В стаята настъпи пълна тишина. Дамите се спогледаха объркано.
Ванда завъртя очи, очевидно обхваната от нетърпение, заради това, че жените загряваха толкова бавно.
— Божичко, чудя се защо ли той няма никакви вампирски зъби.
Четирите жени ахнаха. Дори Барт трепна и почти изпусна камерата.
Принцеса Джоана скочи на крака.
— Да не би да казваш, че в състезанието има смъртни?
Грегори сви рамене.
— Така изглежда, нали?
Мария Консуела се изправи, притиснала броеницата до гърдите си.
— Настоявам за точен отговор. Този мъж смъртен ли е?
— Да — призна Грегори. — Той е един от няколкото смъртни мъже в надпреварата.
Жените ахнаха отново.
— О, боже! Това е ужасно, просто ужасно! — Лейд Памела бръкна в чантичката си за ароматните си соли.
— Това е възмутително! — Принцеса Джоана се обърна към Дарси, а очите й горяха от гняв. — Как смееш да омърсяваш надпреварата ни със смъртни?
Ванда сви рамене.
— Може да са готини.
Лейди Памела й се присмя.
— Един смъртен никога не може да бъде най-сексапилният мъж на планетата. Самата мисъл е нелепа. — Тя отвори капачката на шишенцето с Шококръв. — Аз съм доста над тези работи.
Принцеса Джоана закрачи към Дарси.
— Как можа! Ние ти вярвахме, а ти ни предаде. Наистина. — Лейди Памела подуши шишенцето си. — Първо ни настани в онези ужасни слугински стаи.
— А сега — продължи принцеса Джоана — ни обиждаш, като настояваш да понасяме компанията на смъртни.
Кора Лий подскочи на крака.
— Не може да имаме смъртен господар!
— Тогава не избирайте смъртен — каза им Дарси. — Вижте, вие още контролирате нещата тук. Вие решавате кой мъж да бъде елиминиран.
Жените се спогледаха.
— Тогава ни кажи кои са смъртните — настоя принцесата.
Дарси поклати глава.
— Не мога да ви кажа това. Сами ще трябва да се досетите.
— Ние можем да го направим. — Мария Консуела въртеше броеницата си. — Можем да ги подушим.
— Всъщност, няма да можете. — Дарси ги погледна извинително. — Те ще носят гривни на глезените си, които ще направят улавянето на миризмата им невъзможно.
Принцеса Джоана се намуси.
— Тогава ще прочетем умовете им.
— Не, вие подписахте договор, удостоверяващ, че няма да го направите.
— Това е ужасно, просто ужасно. — Лейди Памела изпи цялото шишенце с Шококръв.
— Какво ще правим? — подсмръкна Кора Лий. — Не може да имаме смъртен господар.
— Няма да имаме. — Принцеса Джоана вирна брадичка. — Дарси иска да играе на тази зла игра с нас, но тя ще види. Смъртните мъже няма да могат да се мерят с вампирите. Ще ги открием по-лесно, отколкото териерът открива вредителите.
Мария Консуела кимна.
— Si, вярно е. Естествено, че вампирите ще ги превъзхождат.
— Разбира се. — Лейди Памела притисна ръка към гърдите си. — Смъртните мъже ще се провалят безславно на всички изпитания.
— Да. — Принцеса Джоана се обърна към другите от журито с пламенно изражение. — Вслушайте се в мен, дами. Трябва да открием и елиминираме тази смъртна заплаха.
Дамите се събраха, правейки планове.
— Свети Мария и Йосиф. — Маги погледна към Дарси. — Знаех си, че има причина да си тук. Осъзнаваш ли какво направи?
— Да, накарах ги да ме мразят повече от всякога.
— Не. Погледни ги. Никога не съм ги виждала толкова развълнувани, така разгорещени. Ти даде цел на съществуването им.
По гръбнака на Дарси премина тръпка. Маги сигурно преувеличаваше. Тя се славеше с това, че може да е прекалено драматична.
В слушалките на Дарси прозвуча бръмчащ звук и тя ги сложи, за да чуе какво става.
— Може ли да ми обърнете малко внимание, моля? — Дарси помаха на Барт, за да фокусира камерата върху нея. — Джентълмените пристигат.