Дарси сложи портрета на земята и след това се изправи.
— Разбрахме се, че няма да знаеш предварително.
— Така е, но… — Грегори хвърли поглед към портрета на Остин. — Той те зяпаше цяла вечер.
Дарси стисна ръце.
— Не бих казала цяла вечер. По-скоро бяха десетина минути.
— Десет минути, през които той не можеше да откъсне поглед от теб.
Остин присви очи. Проблем ли имаш с това, отрепка такава?
Смехът на Дарси бе кратък и изкуствен.
— Не бъди глупав. Той вероятно е гледал камерата, не мен. Трябва да предупредя мъжете да не обръщат внимание на камерата и да се държат естествено.
Грегори кръстоса ръце.
— Виждаш ли се с него?
— Няколко пъти, но бе свързано с работата.
Остин изсумтя. Бе повече с удоволствието, отколкото с работата, съкровище.
Грегори се намръщи.
— Не искам да бъдеш наранена.
Дарси се усмихна с насмешка.
— Не се притеснявай. Между нас няма нищо.
Остин стисна зъби. Нищо? През последните две седмици той бе преследван от спомени за това как целува устните й, как докосва гърдите й и усещането за сладкото й дупе, притиснато към слабините му. Това ли тя наричаше нищо?
— Какво става? — Гарет надникна в стаята.
Остин скочи на крака и бързо изключи звука на лаптопа си.
— По дяволите, Гарет. Защо не ме предупреждаваш? Не искам съквартирантът ми да види какво правя.
— Какво правиш?
— Уверявам се, че всички камери работят.
— Страхотно. — Гарет затвори вратата и тръгна към компютъра. — Нещо интересно? Кой е това… водещият и режисьорката?
— Да, но е доста отегчително.
— Усили го — настоя Гарет. — Искам да чуя.
Вътрешно намръщен, Остин увеличи звука.
— Реших, че дамите ще изпотрошат стаята, щом разбраха за смъртните — каза Грегори.
Дарси въздъхна.
— Да, не беше приятна гледка.
Остин се отпусна. Той вече не бе тема на разговора.
— Само се надявам, че шефът ти ще разбере — каза Грегори.
— Да. — Дарси тръгна към вратата и изключи осветлението.
Остин превключи на камерата в коридора. Думите им се чуваха приглушено, затова той увеличи звука.
— Мислех, че със сигурност ще мога да различа смъртните от вампирите. — Грегори се запъти към фоайето.
— Никой не може да ги подуши заради гривните — каза Дарси докато вървеше с него. — Работят безотказно. Дори вампирите носят фалшиви такива. Така, когато всички са по бански, никой няма да може да каже, кой кой е.
— Майко мила. — Остин свали чорапа си надолу и разгледа гривната. — Мислех си, че има някакво проследяващо устройство, но явно е нещо химическо, което да блокира миризмата ни.
Гарет кимна.
— Мислех си, че онези вампири в лимузината бяха прекалено… равнодушни.
Остин свали гривната си.
— Ще я дам на Ема щом дойде утре с доставчика. Тя ще я даде за анализ. — Разбира се, без нея щеше да мирише на вкусна закуска за вампири.
— Сигурен ли си, че искаш да я свалиш? — попита Гарет.
— Ще ми дадат нова. Ще кажа на режисьора, че съм я изгубил.
— Имаш предвид госпожица Дарси? Все още ли мислиш, че е човек?
— Да. Не знам защо се е забъркала с тези вампири, но тя ще направи всичко по силите си, за да ни предпази да не пострадаме.
Гарет изсумтя.
— Ти й вярваш повече от мен. Знаеш какво пише в договора ни — ДВК не носи отговорност за рани от пробождане.
Остин се разсмя.
— Нямам намерение да бъда хапан. — Но сега той имаше добра причина да потърси Дарси. И знаеше точно къде да я намери. В къщата при басейна.
Докато Дарси се скиташе из зимната градина, тя остави топлия влажен въздух да гали лицето й и да разтопи цялото напрежение, което се бе натрупало през вечерта. Рафтовете, подобни на стъпала на стълбище, се простираха от двете страни на пътеката и всеки от тях бе пълен със саксии с цветя в ярки цветове — циганчета, лилии, божури и други по-екзотични видове, които тя не познаваше.
Една част от зимната градина бе отделена за рози. Няколко пълзящи рози бяха пуснати по свода, от който започваше розовата градина. В средата срещу стената бе разположен малък фонтан, който изсипваше вода в един басейн.
В задната част на зимната градина имаше обособена малка тропическа зона с цъфтящи лимонови и бананови дръвчета. Под една върба имаше каменна пейка. Дарси седна и събу обувките си. Това щеше да е идеално място за следващите две изпитания — за добри обноски и водене на разговор.