Тя се усети, че се усмихва.
— Не се отказваш, нали?
— Не и с теб. — Адам й се усмихна в отговор. — Виж ще се държа настрана. — Той се отдръпна в противоположния край на джакузито.
Дарси свали лъскавото си сако и го остави на градинския стол.
— Само за малко. — Тя седна внимателно на ръба, уверявайки се, че не е закачила копринената си рокля на цимента. Прехвърли краката си през ръба, но усещането от горещата, бълбукаща вода бе толкова прекрасно, че тя потопи краката си чак до коленете. Тясната й рокля се вдигна до средата на бедрата й.
— Добре ли се чувстваш? — тихо попита той.
— Да.
— Всичко наред ли бе с шоуто тази вечер?
— Да.
— В къщата при басейна ли ще спиш?
Какъв мошеник.
— Да.
— Сама?
— Да.
Той се ухили.
— Много си благосклонна тази вечер.
Тя потисна смеха си.
— Да. — И сега щеше да поиска да прекара нощта с нея, мислейки си, че тя ще каже „да“.
— Била ли си влюбена някога?
Тя примигна. Въпросът му я изненада.
— Да, предполагам — въздъхна Дарси. — Не съм сигурна. Може би просто исках да съм влюбена.
— Той обичаше ли те?
— Каза, че ме обича. Бяхме заедно около година в колежа. Аз си мислех, че сме сгодени, но… — Тя сви рамене. — Очевидно не бяхме единодушни по този въпрос.
— Бил е глупак. Това е малко прекалено, не мислиш ли? Не. Всеки мъж, който би те оставил да се изплъзнеш, трябва да е глупак.
— Той просто бе незрял.
— Това е мила дума за глупак.
Дарси се разсмя.
— Добре де, беше глупак. — За нейна голяма изненада това я накара да се почувства добре. — Значи големият въпрос сега, предполагам, е колко интелигентен си ти?
Той се усмихна бавно и трапчинките му се задълбочиха.
— Достатъчно умен съм.
А също така живееше в различен свят от нейния. Тя наистина не биваше да флиртува с горкия мъж. За жалост, бе дяволски близо до неустоим. Но по някакъв начин трябваше да се противопостави на привличането, което изпитваше.
Адам се придвижи към нея. Ръката му обхвана ходилото на левия й крак.
— Мога ли да ти направя масаж на стъпалата?
— Н… — Думата заглъхна в гърлото й щом силните му пръсти се притиснаха към стъпалото й. О, боже, не беше ли добър. — Да.
Той правеше бавни кръгчета по крака й.
— Добре ли се чувстваш?
— Да.
Той нежно дръпна пръстите й.
— Вършиш страхотна работа с шоуто.
Комплиментът му премина през нея като слънчева светлина.
— Благодаря ти.
Той се прехвърли на десния й крак.
— Мога ли да ти кажа една тайна?
Тя отвори очи.
— Не ми казвай, че си сериен убиец.
Той се усмихна и продължи да масажира крака й.
— Не, не съм. Вярваш или не, аз съм… чувствителен мъж.
Тя изсумтя.
— Не може да си гей. Не и при начина, по който целуваш.
Очите му блеснаха.
— Сигурна ли си? Може да се наложи да направиш още една проба, за да си напълно убедена.
Тя се разсмя.
— Ти определено си познавач на жените.
— Така е. Относно тайната ми… — Ръцете му се плъзнаха нагоре по краката й и стигнаха до прасците й.
Той започна да масажира мускулите й там. Дарси повдигна вежди.
— Ако се опитваш да ме сваляш, това едва ли може да се нарече тайна.
Адам постави буза върху коляното й.
— Тайната е, че по някакъв начин мога да усещам какво чувстват хората.
— Искаш да кажеш, че си добър в четенето на езика на тялото?
— Не. — Той я погледна притеснено. — Мога да го усетя.
Тя се облегна назад.
— Искаш да кажеш, че си емпат?
— Да. — Той се приближи, докато гърдите му не се притиснаха в краката й. — Знаеш ли какво долавям от теб?
— Може би съмнение? — Тя го погледна скептично. — Или нека позная. Имаш внезапното усещане, че искам да спя с теб.
Той се ухили.
— Мислиш си, че това е част от плана ми за свалка?
Тя кимна.
— Но получаваш точка за оригиналност.
Той целуна лявото й коляно.
— Благодаря ти. Но сериозно имам усещането, че си затворена някъде, където не желаеш да бъдеш.