Накрая забави ход и се строполи върху една пейка. Да върви по дяволите. Нямаше измъкване от жестоката истина.
Дарси бе вампир.
— Мисля, че направих ужасна грешка. — Дарси стоеше в спалнята на Ванда и трепереше в мокрото си бельо и хавлия.
— Ето. — Ванда й подхвърли друга кърпа. — Изсуши се докато ти намеря нещо да облечеш. — Тя се разрови из шкафа си. — Тези трябва да ти подхождат. — Тя извади чифт бели памучни гащички. — Каква грешка?
— Бях извънредно дружелюбна с Адам в горещото джакузи.
Очите на Ванда се разшириха.
— Ох. В такъв случай… — Тя пусна белите гащички и извади червена копринена прашка. — Това ще е по-добре.
Дарси изсумтя, взе белите бикини и ги обу.
— Не трябваше да го правя. Сигурно съм полудяла.
— Нарича се страст, скъпа. — Ванда й подаде тениска и долнище от пижама. — В това няма нищо лошо.
— Много е лошо! — Дарси облече тениската. — Той е смъртен. Това никога няма да се получи. — Тя се хвърли на леглото на Ванда.
Ванда седна до нея.
— Изпитваш ли чувства към него?
Очите на Дарси се изпълниха със сълзи.
— Опитвах се да се боря с тях. Знам, че каквато и да е сериозна връзка с него, е невъзможна.
— Щом има любов, всичко е възможно.
Дарси поклати глава.
— Не и това.
Ванда се изправи и започна да обикаля из стаята.
— Разказвала ли съм ти какво се случи с мен?
— Не. — Дарси избърса лицето си. Ванда винаги я бе подкрепяла, но рядко споделяше нещо лично.
— Аз съм от малко селце южно от Краков. Бяхме голямо семейство. Много бедно. Когато майка ми почина през 1935 година, аз се превърнах в майка за по-малките ми братя и сестри.
— Това сигурно е било трудно — прошепна Дарси.
Ванда сви рамене.
— Тепърва щеше да става по-лошо. Щом немските танкове нападнаха селото ни, мъжете подготвиха съпротива. Баща ми ме умоляваше да избягам с двете ми по-малки сестри. Събрах малко храна и тръгнахме на юг към Карпатите. Аз… никога не видях повече баща си и братята ми.
Дарси примигна, за да спре сълзите си.
— Толкова съжалявам.
— Пътуването бе много тежко за тринадесетгодишната ми сестра — продължи Ванда. — Докато намеря някоя пещера, Фрида едва вървеше. Дадох й последната ни храна и вода. Петнадесетгодишната ми сестра Марта отиде да донесе вода и не се върна. Исках да я потърся, но се страхувах, че ако оставя Фрида тя ще умре. Най-накрая трябваше да отида. Намерих потока и напълних вода. Като се запътих обратно към пещерата, нощта вече бе паднала. Когато Марта излезе от сенките бях толкова щастлива да я видя. Но тя просто стоеше там, безкрайно бледа, със странно изражение на лицето. Приближи се до мен толкова бързо, че не осъзнах какво става. Събори ме на земята и впи зъбите си във врата ми. Почти бях в безсъзнание, когато ме пренесе — изведнъж бе станала много силна — до дълбока пещера и ме представи на вампира, който я бе трансформирал. Зигизмунд. Той превърна и мен онази нощ.
Дарси потрепери.
— Толкова съжалявам.
Ванда седна на леглото.
— На следващата вечер, побързах да се върна при малката си сестра, за да видя как е тя. Бе починала. Съвсем сама.
— О, не. Колко ужасно. — Дарси докосна рамото й.
Очите на Ванда блестяха от непролети сълзи.
— Намерих как да оползотворя глада, който ме измъчваше всяка нощ. Хранех се от нацистите и оставих доста от тях да умрат в южна Полша.
— Съжалявам, че си страдала толкова много — утеши я Дарси.
Ванда изсумтя в отговор:
— Мислиш, че ти разказах тези неща, за да ме съжаляваш ли? Онова, което исках да кажа, е, че бих минала през цялата тази болка и ужас отново безброй пъти, само това да върне сестра ми. Ако обичаш този Адам, трябва да прегърнеш чувството без нищо друго да е от значение. Няма нищо по-свещено от любовта.
По обяд на следващия ден, Остин влезе в кухнята на пентхауса и откри Ема да затопля малко китайска храна. Той й подаде гривната.
— Трябва да анализираме това.
— Няма проблем. — Тя пусна гривната в голямата си чанта и го погледна. — Изглеждаш ужасно.
— Чувствам се ужасно. — Той седна на масата.
Ема сложи малко скариди със сладко-кисел сос и пържен ориз в една чиния и я постави пред него.
— Искаш ли да споделиш?
— Не. — Той посочи към синината на ръката й, която бе придобила черни и зелени оттенъци. — Какво ти се е случило?