— Малка свада. Нищо, с което да не мога да се справя.
Той присви очи.
— Не си ходила отново на лов, нали?
— Изяж си храната, преди да е изстинала.
— Казах ти да не ходиш сама на лов.
Тя постави ръка на бедрото си.
— И кой ще дойде с мен, когато двамата с Гарет сте тук? Алиса не е навита.
— Изчакай докато приключим тази задача. Ще продължи само седмица или две.
Тя стисна устни.
— Не обичам да чакам. Освен това се справям отлично и сама.
— Убила ли си някого?
— Какво да е убила? — Джордж влезе в кухнята.
— Убих хлебарка в пералното. Но не се притеснявай. Щом се върна пак ще донеса някакви препарати.
— Добре. — Джордж си сипа сам. — Мразя хлебарките.
— Аз не мога да понасям никакви вредители. — Ема погледна Остин остро.
Вредители. Тя щеше да добави Дарси към списъка си с вредители. Мамка му. Какво щеше да прави? Как можеше да добави Дарси към списъка си с вампири? Това щеше да я направи мишена за унищожаване. Не беше ли достатъчно, че вече е убита веднъж в живота си? Припомни си всички касети, които бе гледал с радост. Тя бе толкова умна, щастлива и изпълнена с живот.
— Не се храниш — напомни му Ема.
— Изгубих апетит. — Изгубих сърцето си. Мамка му. Действителността се превръщаше в кошмар. Дали Дарси също се чувстваше толкова ужасно?
С помощта на оператора, Дарси подготви препятствията в зимната градина.
Бърни добави малко пръст към локвата и я направи кална.
— Познайте какво, госпожице Нюхарт? Уредих онези въздушни кадри, които искахте. — Двамата с другия оператор си размениха по една усмивка.
Барт се изкикоти и премести растенията по-далеч от локвата.
Дарси наблюдаваше внимателно и двамата. Те изобщо не поглеждаха към нея.
— Успял си да уредиш хеликоптер толкова бързо?
Бърни изсумтя.
— Мъжът ми каза, че бил ангажиран напълно за три месеца. Но след кратък контрол върху съзнанието беше много по-полезен.
Барт се разсмя.
— М-да, дори забрави да ни таксува.
Дарси се намръщи. Тя мразеше начина, по който вампирите нахлуваха в човешкия ум.
— Значи всичко мина добре?
— О, да. Направо страхотно. — Бърни хвърли знаещ поглед към Барт.
— Добре. — Дарси въздъхна с облекчение. Те не й се подхилваха. Явно не знаеха, че тя бе жената в горещото джакузи.
— Ехо? — Лейди Памела се обади от входа на зимната градина. — Казаха ми да дойда тук.
— Да. — Дарси поведе лейди Памела през зимната градина, докато й обясняваше как ще протече епизодът с препятствията. — Не се тревожи. Аз ще бъда наблизо заедно с операторите.
Тя усука копринената си чантичка в ръце.
— Къде ще бъдат останалите дами?
— Ще наблюдават всичко от етажа за персонала. Свързахме телевизора във всекидневната с директна връзка. Те ще виждат и чуват всичко.
— И щом приключим ще решим кои мъже да елиминираме?
— Да, двама мъже. — Дарси заведе лейди Памела до стълбището. Операторите ги последваха. — Тази вечер ти си съдията. Останалите дами най-вероятно ще последват твоите предложения за това кой трябва да си тръгне.
Лейди Памела кимна замислено.
— Ще направя всичко по силите си да разкрия кои са смъртните мъже, за да можем да се отървем от ужасното им присъствие.
Дарси я поведе надолу по ред стъпала.
— Истинската ти задача е да подложиш на изпитание добрите им обноски и реч.
— Разбирам това. Но е очевидно, че тези с лошите обноски и реч ще бъдат смъртните.
Дарси въздъхна.
— Добре. — Тя излезе на последния етаж на пентхауса. — Грегори доведе мъжете в билярдната. Те са точно тук. — Дарси посочи към следващата стая.
Барт и Бърни нахлуха с камерите си.
Лейди Памела влезе плавно в стаята и направи реверанс пред десетте участника.
— Как се чувствате?
Дарси остана до вратата да гледа. Някои от мъжете се поклониха в отговор. Тя огледа стаята, докато погледът й не стигна до Адам. Той стоеше тихо в ъгъла до Гарт, наблюдавайки другите мъже с напрегнат поглед. Гневен ли беше? Да не би нещо да го бе разстроило?
— Добър вечер — започна Грегори. — Тази вечер всеки от вас ще се разходи из зимната градина в компанията на лейди Памела. Всички изтеглихте номер от шапката. Този номер ще определи реда, по който ще протече вечерта. Кой изтегли номер едно?