Кимна уважително на лейди Памела.
— Добър вечер.
Тя направи жест към стълбището.
— Ще повървите ли с мен?
— С радост — измърмори той и вдигна ръка, за да може тя да обвие студените си, мъртви пръсти около лакътя му.
Тръгнаха нагоре по стълбите. Единият оператор бе пред тях, а другият, заедно с Дарси, остана назад.
— Времето е много хубаво — забеляза лейди Памела с надменния си тон. — Обожавам топлите летни вечери.
— Да — отвърна Остин, у когото се надигна недоволство. Беше му омръзнало от тези преструвки. — Но през лятото нощите са твърде кратки.
— Така е. Зимните нощи наистина ни дават повече време.
Бяха стигнали до площадката между стълбите. Остин хвърли поглед назад. Дарси го гледаше объркано. Толкова по-зле за нея.
— Може би трябва да ходите в южното полукълбо през лятото — продължи той, като се заизкачва отново по стълбите. — В момента там е зима.
— Така ли? — последва го лейди Памела със заинтригуван вид. — Искате да кажете, че там имат по-дълги нощи в момента?
— Ами да. А можете да идете и в Антарктика. Там нощта е шест месеца. Казват, че пингвините разбирали от елегантно облекло.
Лейди Памела се засмя.
— О, какъв сте шегаджия! В Антарктика няма хора — заяви и изпусна кърпичката си на последната площадка. — О!
Остин й я върна и отвори вратата на края на стълбището.
— Благодаря ви — отвърна грациозно тя и се плъзна на покрива. — Вие били ли сте в южното полукълбо?
— Не, прекарах по-голямата част от живота си в Америка и Източна Европа — отвърна той и я придружи до оранжерията.
— О! В Европа ли сте роден?
— Не. Там работех.
— Разбирам. Какво работехте, ако мога да попитам?
Ама че въпрос. Той се усмихна на вампирката:
— Бях международен шпионин.
Тя избухна в кикот и го плесна по ръката.
— О, какви ги говорите само!
Той се обърна назад за миг. Дарси го гледаше скептично.
— Ах — възкликна лейди Памела и се спря насред калната локва, в която беше стъпила. — Ами сега?
— Позволете — пристъпи Остин и се качи на дърветата пейка между две саксии. Лейди Памела остана на място с безпомощен вид. Той стисна зъби. Щеше да се наложи да докосне стария й труп. — Извинете — каза й, хвана я през кръста, вдигна я над локвата и я остави на сухия цимент.
— О, благодаря ви! Колко сте съобразителен.
Той потисна един стон. Не беше голяма философия. Очевидно, целта на това изпитание беше да се види кой най-добре би се грижил за куп празноглави, мъртви жени.
Следващият проблем се появи, когато стигнаха до каменна пейка под една палма джудже. Лейди Памела обяви, че иска да поседне за малко, но се поколеба и Остин забеляза, че пейката е покрита с изсъхнали листа. Махна ги и покри повърхността с якето си. Лейди Памела му се усмихна и седна.
Остин седна до нея. Дарси и проклетият й оператор се приближиха. Цялата ситуация го дразнеше. Седеше си той тук, принуден да флиртува с вампирка, докато неговата красива, мъртва Дарси ги подслушваше.
— Трябва да призная, лейди Памела, че носите най-изящните рокли, които някога съм виждал.
— О, нима! — грейна тя. — Колко мило от ваша страна!
— Моля ви. Намирам за жалко, когато жените се обличат като мъже.
Дарси стоеше до тях с тениската си и бежовите спортни панталони. Скръсти ръце и го изгледа свирепо.
— О, напълно съм съгласна — потвърди лейди Памела и се изправи. — Да продължим? Розите ухаят божествено.
Остин грабна якето си от пейката. Изтърси го и тръгна след вампирката към розовата градина.
— Би било прекрасно да си взема една роза — промълви тя.
Ама разбира се, че би било.
— Какъв цвят предпочитате?
— Розова, ако бихте били така добър.
— Разбира се. — Той се запровира между големите глинени саксии, докато не откри розова пъпка. Скърши стеблото и занесе розата на лейди Памела. Тя въздъхна.
— О, дано няма много бодли.
Той схвана намека и започна да маха тръните. Последният се оказа упорит. Успя да го изтръгне, но убоде показалеца си.
— Виж ти — разшири очи лейди Памела. — Това… кръв ли е?
— Нищо работа. Само убождане — заяви сухо той, като й подаде розата.