Тя я пусна на земята и се приближи до него.
— Дайте да видя кървящия пръст — помоли тя и облиза устни.
Остин отстъпи.
— Нищо ми няма. Убодох се съвсем леко.
Очите й просветнаха.
— Дайте да го целуна и ще ви мине. — Тя протегна ръка към пръста му. Остин отскочи. Лейди Памела оголи зъби. — Съвсем малко ще си близна.
— Стоп! — викна Дарси и скочи между тях. — Памела, идете в салона за прислугата да… хапнете. Ще ви стане по-добре.
Тя я изгледа ядно и изсумтя:
— За теб съм лейди Памела. — След което се завъртя на пети и изчезна.
Дарси въздъхна с облекчение.
— Адам, ела с мен. В къщата до басейна има аптечка.
Той я изгледа свирепо.
— Не ми трябва аптечка.
Тя хвърли поглед към операторския екип.
— Момчета, върнете се в билярдната зала. Лейди Памела ще е готова да продължим снимките, след като хапне.
Мъжете тръгнаха към стълбището.
— Хайде — протегна ръка към неговата Дарси. Той отстъпи. Тя се намръщи. — Би ли дошъл с мен, ако обичаш?
Той извърна поглед. Беше твърде болезнено да я гледа. Как да скърби за смъртта й, когато тя все беше пред него?
— Нищо не е. Не носите отговорност за прободни рани, забрави ли?
Тя изсумтя.
— Така е, но предпочитам да не се нараняваш.
Късно е за това. Той вече бе наранен в сърцето по-лошо, отколкото когато и да било през живота си.
— Оттук — посочи тя към къщата до басейна.
Той я последва неохотно. Подминаха басейна. Остин хвърли поглед към джакузито. По дяволите. Тя го погледна загрижено:
— Странен разговор водихте с лейди Памела.
За дължината на нощите ли? Да не би Дарси да се тревожеше, че той знае за вампирите? Или че знае за нея? Толкова по-зле за нея тогава. Беше му позволила да я целуне няколко пъти. В кой точно момент от връзката им смяташе да му каже, че е мъртва?
— Шегувах се с нея.
Дарси повдигна вежди.
— Защо? Да не би ненадейно да си решил да спечелиш конкурса и парите?
— Не ми пука за парите. Всъщност започвам да се чудя какво изобщо правя тук.
Тя отвори вратата на къщата.
— Помислих си… — започна Дарси и затвори очи за миг. — Сигурно съм се объркала.
Мислела си е, че той се интересува от нея ли? Ами така си беше, мамка му, докато не научи истината.
Той влезе в къщата. Голямата стая беше едновременно дневна и кухня. Наоколо бяха пръснати бели ракитови мебели, покрити с възглавници с тропически щампи. Документите на Дарси бяха на кухненската маса. Предната вечер, на път за басейна, той се беше вмъкнал в кабинета и беше скрил камера над входната врата. Все още не я беше използвал. Най-малко му се искаше да гледа как Дарси пие кръв или заспива мъртвешкия си сън.
— Ето тук — повика го тя, като влезе в кухнята. Единствените уреди бяха малък хладилник и микровълнова печка. Тя пусна водата в единствената мивка. — Ела да си измиеш пръста.
Той пъхна ръка под студената струя. Тя му подаде хавлия.
— Нещо не е наред. Личи си. Не искаш дори да ме погледнеш — започна тя. Той сви рамене и избърса ръката си. — Наистина ли не одобряваш жените да носят панталони?
— Не. Просто казах на лейди Памела, каквото искаше да чуе.
Дарси се скова и се намръщи.
— Такава ли е практиката ти? Казваш на жените, каквото искат да чуят?
Той остави хавлията на плота.
— Трябва да тръгвам.
— Трябва ти лепенка — възрази тя и отвори аптечката.
— Нищо не ми трябва! Беше просто трън.
В очите й проблесна гняв.
— Ти си трън — в задника.
Отвори една опаковка лепенки. Остин кипеше от яд и безсилие. По дяволите, та той не знаеше, че е мъртва, когато започна да я ухажва. Тя обаче е знаела. Трябваше да го спре.
— Дай ми пръста си — протегна ръка тя.
Той отстъпи.
— Дай ми лепенката.
Дарси я метна на плота.
— Хубаво, сам си я сложи.
— Ще си я сложа — отвърна той и се замъчи да я залепи с лявата ръка.
Тя го гледаше свирепо.
— Не те разбирам. Постоянно ми задаваш въпроси и казваш разни работи, все едно знаеш твърде много… неща.
— Въобразяваш си.
— Дали? Само разправяш как трябва да ти вярвам и да ти се доверявам, а когато най-сетне усетя някаква сигурност, ми обръщаш гръб.