— Антонио от Мадрид — обяви лейди Памела.
Антонио прие орхидеята със съкрушено изражение.
— Ужашно шъжалявам.
Дарси погледна Адам. От всички оставащи мъже само той изглеждаше тъжен. Тръгна към стаята си, без да погледне назад. Журито, водещият и операторите се преместиха в стаята с портретите за финалното разкритие за тази вечер. Дарси ги последва.
— Два милиона долара! — ухили се Кора Лий. — Мили боже, новият ни господар ще се търкаля в пари!
— Да, но трябва да сме сигурни, че е вампир — предупреди принцеса Джоана.
— О, Дарси, моля те, кажи ни, че тази вечер сме се отървали от всички досадни смъртни! — примоли се лейди Памела.
— Не мога да ви кажа — отвърна Дарси и извади специалното фенерче от стенния сейф. Подаде го на Грегори и му прошепна в какъв ред да разкрие мъжете. След това приглуши осветлението.
Жените се настаниха на диваните с грейнали от вълнение лица.
Грегори отиде до портретите.
— Тази вечер елиминирахте Антонио от Мадрид — обяви и включи фенерчето. Белите вампирски зъби на мъжа веднага блеснаха.
— Майчице — сви се като ударена лейди Памела. — Бях убедена, че един вампир не би могъл да има говорен дефект.
— Елиминирахте и Никълъс от Чикаго — продължи Грегори и освети портрета на мъжа. За един напрегнат миг жените останаха взрени в портрета. Нищо не се промени.
— Да! — скочи на крака Кора Лий. — Смъртен е!
— Заслугата е моя! — скочи и лейди Памела, ухилена. — Аз открих един от смъртните.
Жените се запрегръщаха през смях.
Грегори отвори бутилка Газирана кръв.
— Това трябва да се отпразнува — обяви и напълни седем чаши до ръба.
Дарси му помогна да сервира на журито. След това Грегори й подаде една от двете последни чаши и сам взе другата.
— Дами, поздравления! — Той вдигна чашата си. — Направихте още една крачка към избора на новия си господар. А господарят ви направи още една крачка към богатството.
Жените се разсмяха и чукнаха чаши. Операторите приближиха обективите към щастливите им лица.
— Не пиеш — обърна се Грегори към Дарси. — А трябва. Предаването върви страхотно.
Дарси погледна надолу към смесицата от шампанско и кръв в чашата си. Страхотно, няма що. Помагаше на бившия харем да си намери нов господар. И им помагаше да се научат сами да взимат решения и да отстояват своето. Но всичко й се струваше празно без Адам.
Остин наблюдаваше празненството на жените на лаптопа в спалнята си. След като съквартирантът му, Никълъс, беше отстранен, шпионирането стана много по-лесно.
До него стоеше Гарет и също наблюдаваше сцената.
— Такава игра играят значи. Опитват се да разберат кои от нас са смъртни, за да ни разкарат.
— Във всеки случай обяснява защо гривната за крак е толкова важна.
Остин вдигна крачола на панталона си и погледна новата си гривна. Маги му я донесе след залез-слънце и го предупреди, че веднага трябва да я сложи.
— Да — съгласи се Гарет и се наведе, като се подпря на облегалката на стола му. — Какво пият?
— Нещо със синтетична кръв — отвърна Остин, който гледаше как Дарси вдига чашата до устата си. Отпи и облиза устни. Устните, които беше целувал. Устата, в която беше бродил. Мамка му.
Той се изправи толкова рязко, че столът политна назад и Гарет го хвана. Отиде до прозореца и погледна навън. Не виждаше кой знае какво в тъмното, само отражението си в стъклото. Дарси не би видяла дори отражение.
По дяволите. Трябваше ли всичко да му напомня, че той е жив, а тя мъртва? Дори по-лошо, нежива. Мъртва през деня, но ходеща и говореща, и плачеща с истински сълзи през нощта. Беше точно толкова жива, колкото да го измъчва.
И да го изкушава. Все още бе толкова красива. Толкова умна. Толкова Дарси.
— Какво има? — попита Гарет.
— Какво ли не — отвърна Остин и закрачи из стаята. — Това е загуба на време. Нищо полезно не научаваме.
— Знам имената на няколко вампира. Повече, отколкото знаех преди няколко дни.
— Трябваше да се сближим с тях и да разберем повече за Шана. А не се получава.
Макар че Остин трябваше да признае, че поне с един определено се беше сближил. За съжаление, напълно беше забравил за Шана, докато Дарси беше в обятията му.
— Ами не е толкова лесно да се сближиш с глутница кръвожадни създания — промърмори Гарет.