Тя кимна. Лице в лице с него, всичките думи, които смяташе да му каже, се изпариха от мозъка й.
Адам се намръщи. Явно и той се сблъскваше с подобни трудности.
— Как е пръстът? — попита тя и се потресе. Ама че тъп въпрос.
— Май ще оживея.
Което тя не можеше да каже за себе си. Господи. Как точно да го съобщи? „А между другото, забелязал ли си, че съм вампир?“
— Преди малко ти казах някои грубости — погледна я тъжно той. — Много съжалявам. Никога не съм искал да те нараня.
В очите й се надигнаха сълзи и тя премигна, за да ги махне.
— И аз съжалявам. Казах някои неща, които не биваше да казвам.
— Не помня да си направила нещо лошо.
— Нарекох те „трън в задника“.
Ъгълчето на устата му трепна.
— По-скоро го намекна, но си го заслужих.
Той заслужаваше повече, отколкото тя можеше да му даде. Дарси отстъпи.
— Какво му става на журито? — попита той.
Тя примигна.
— Моля?
— Много странно се обличат. Едната прилича на руса Скарлет О’Хара, а някои от другите са като извадени от ренесансов панаир.
— А-а. — Дарси стисна здраво ръце. — Е, да, имат малко особени вкусове, но за тях това е нормално вечерно облекло. Като стана дума, утре вечер ще съдят мъжете по това колко добре са облечени — заяви тя, като се надяваше, че той не забеляза колко рязко смени темата. За щастие с това не нарушаваше правилата — всички мъже щяха да бъдат предупредени да сложат най-хубавите си дрехи и да се подготвят за танци.
Адам сви рамене.
— Нямам смокинг.
— Нищо. Можеш да си облечеш костюма от тази вечер. Изглеждаше… чудесно. — Мили боже, държеше се като влюбена тийнейджърка. — Аз… трябва да тръгвам.
Той отново се беше намръщил.
— Значи за състезанието по танци…
— Да? Кора Лий ще е жури.
— Двойничката на Скарлет О’Хара ли?
— Да — направи опит да се усмихне Дарси. — Най-вероятно ще очаква да танцуваш валс или полка. Това са й любимите танци.
— Не си пада по хип-хоп, викаш?
Дарси се изсмя нервно.
— Не. Мисля, че повечето мъже преговарят валса тази вечер.
— Не и аз.
— Защото валсираш много добре ли?
Той изсумтя.
— Изобщо не валсирам.
— Аха — промълви тя и сърцето й се сви. Значи утре ще е последният му ден в предаването. Освен ако… — Бих могла…
Не, не би могла.
— Какво би могла? Да ме научиш да танцувам валс?
— Не, не мога. Извинявай.
— Знам — усмихна се тъжно той. — Няма да е честно спрямо останалите състезатели, нали?
Тя въздъхна.
— Не.
— Общо взето си доста откровена, а? — попита тихо той.
Тя преглътна с усилие. Имаше само едно нещо, за което искаше да бъде откровена с него сега, и не можеше да го направи.
— Понякога е много трудно да кажеш истината.
— Знам.
Той я гледаше с все по-проникващ поглед.
Внезапно я заля гореща вълна. Изпълни я, обвивайки студеното й, мъртво сърце в утешителна топлина. Горещината се издигна до лицето и обагри страните й, нахлу в главата й като треска. Тя затвори очи за миг, за да се наслади на великолепната топлина. Как го правеше той? Как я изпълваше с топлина само с поглед? Никой друг мъж не бе оказвал такова въздействие върху нея. Но тя и не бе обичала друг мъж, както обичаше Адам.
— О, боже.
Адам се отдръпна от вратата и прокара пръсти през косата си.
— Стана ли нещо?
— Не. Да. Тоест… не знам — отвърна той с гримаса. — Сигурно утре вечер ще ме отстранят.
— А искаш ли да те отстранят?
— Вече не знам какво искам. Всичко е объркано.
Изглеждаше толкова тревожен, че Дарси се изкуши да прочете мислите му, за да разбере какво има. Преди не беше чела мисли. Винаги бе избягвала гнусните вампирски номерца — контрол над съзнанието, телепортиране, левитация. Не искаше тези неща. Най-малко пък четенето на мисли. Просто ужасно нарушаване на личното пространство.
— Аз… ще съжалявам, ако си тръгнеш.
Той кимна.
— Трябва да го направя. Така е най-добре.
Тя си пое дълбоко дъх. Той беше прав. Най-добре бе така.
— Значи утре вечер заминаваш.
И може повече да не те видя. И последната капка топлина избяга от тялото й и тя отново стана студен и празна.