— Ще трябва да тръгна веднага след края на церемонията с орхидеите. Така че, сега… ще се сбогувам.
Тя преглътна.
— Довиждане. — И протегна ръка.
Той се свъси при този жест и тя отстъпи назад и остави ръката си да падне до тялото. Не можеше дори да я докосне. Как така сърцето я болеше толкова силно, след като бе мъртва?
— Дарси — повика я той. Протегна ръце, хвана я за раменете и допря устни до челото й. — Довиждане.
След това се обърна и затвори вратата.
На следващата вечер Остин облече тъмносивия си костюм и сложи вратовръзка на сребърни и сини райета. Тази вечер щяха със сигурност да го изхвърлят от шоуто. Вече си беше стегнал багажа. Щеше да замине с лимузината и никога повече нямаше да види Дарси.
Тръгна към библиотеката с Гарет и Джордж. В играта оставаха петима вампири — Ото от Дюселдорф, Ахмед от Кайро, Роберто от Буенос Айрес, Пиер от Брюксел и Реджиналд от Манчестър. Грегори им обясни какво беше запланувано за вечерта, докато ги водеше към стълбите. Един от членовете на вампирското жури пристигна с двама оператори, Дарси и Маги. Дарси беше красива, както обикновено, въпреки че беше по панталон и тениска. Очите й срещнаха неговите и спряха за миг, след което тя отвърна поглед.
Членката на журито беше принцеса Джоана. Наистина беше облечена като средновековна принцеса, макар че Остин предполагаше, че царството й е изчезнало преди стотици години.
Щеше да ги оценява според представянето им — как са облечени, стойките и движенията им. Викаше ги един по един с царствения си глас. Всеки от тях слизаше по стълбите и заставаше по средата на фоайето, както беше инструктиран. Там трябваше да заеме поза за малко под полилея. След което да се обърне и да влезе в библиотеката.
— Все едно съм на модно ревю — изръмжа Остин.
— Или конкурс за красота — измърмори Гарет.
— О, не — изкриви лице Остин, — не ми казвай, че ще има етап по бански костюми.
— Гарт от Денвър — обяви принцеса Джоана.
Гарет реагира на фалшивото си име, като изправи рамене и залепи лека усмивка на лицето си. Заслиза по стълбите. Остин обмисли дали да не се спусне по парапета. Но когато чу името си, се държа подобаващо. Не искаше да разстрои Дарси. Слезе отривисто по стълбите, после закрачи във фоайето към мястото по средата.
Дарси беше до входната врата и го гледаше. Очите й блестяха на светлината на полилея. Сълзи ли бяха това? Изглеждаше едновременно тъжна и щастлива. Но въпреки примирената тъга в очите й, усмивката й имаше нежна извивка на обич. О, той знаеше, че е любов. Беше го прочел в мислите й предната вечер. А сега изражението й сякаш му казваше, че тя ще го обича, колкото и да я натъжава това.
Той се усмихна леко и се обърна към библиотеката.
Когато всички мъже се събраха в библиотеката, Грегори им съобщи, че следващият етап, състезанието по танци, ще се състои на покрива. Качиха се по стълбището в западния край и завариха дамите да ги чакат там. До оранжерията инструментите си оправяха квартет музиканти. Нямаше електрически китари! Несъмнено щяха да са старомодни танци. Градинските мебели стояха отместени встрани, така че се образуваше широка тераса между басейна и външната стена. Грегори вървеше по нея и палеше факли. Когато приключи, се обърна към мъжете:
— Господа, можете да поканите всяка дама от журито на танц. Всички обаче трябва да танцувате поне веднъж с Кора Лий — посочи той двойницата на Скарлет О’Хара. — Тя ще оценява тази част от конкурса.
Кора Лий се усмихна на мъжете.
— Безспорно, господа, предстои ни една чудесна вечер.
Квартетът започна валс. Пиер покани Кора Лий на танц. Тя прие и двамата се завъртяха на терасата. Роберто покани лейди Памела. Мария Консуела и принцеса Джоана отказаха да танцуват с когото и да било.
— Никога не танцувам валс — обяви принцесата. — Твърде простолюден танц.
— Дяволски — съгласи се Мария Консуела, която стоеше до една от факлите и играеше с броеницата си.
Ванда се разсмя и започна танц с Ахмед. След края на първия валс Гарет се задейства. Покани Кора Лий и започна да я върти като професионалист по терасата. След това се върна при Остин.
Остин си прибра ченето от пода.
— Къде, по дяволите, си се научил на това?
Гарет се усмихна.
— Изкарах един курс по бални танци. Сметнах, че с нашата работа трябва да имаш подготовка за балове!
— Аха — смръщи чело Остин. Трябваше и той да се сети за това.