Операторите заеха позиция. Бърни насочи камерата към жените, а Барт — към мъжете. Грегори започна:
— Тази вечер двама мъже ще получат черни орхидеи. Ако получите такава, ще трябва да заминете незабавно. Лимузината ви чака отвън.
Осмината мъже кимнаха. Барт бавно премина по лицата им.
— Още едно обявление, преди да започнем — продължи Грегори. — Наградата за победителя отново се увеличи. Най-сексапилният мъж на планетата вече ще получи три милиона долара.
Мъжете явно се развълнуваха — всички, освен Адам. Жените от журито ахнаха, след което се усмихнаха една на друга.
— Принцесо Джоана, ако обичате — подкани я Грегори.
Тя тръгна напред и спря под полилея.
— Тази орхидея е за Ахмед от Кайро.
Ахмед отпусна рамене, разочарован и тръгна надолу по стълбите.
— Слава на Дева Мария — прекръсти се Мария Консуела.
Дарси се потресе. Ще трябва да изреже тази част. Ахмед взе орхидеята и се върна нагоре по стълбите. Кора Лий се присъедини към принцесата под полилея и поднесе черната си орхидея:
— Тази е за Джордж от… някъде си — изкикоти се тя. — Забравих.
Джордж Мартинес от Хюстън изруга под нос, докато слизаше по стълбите. След като и той прие орхидеята, мъжете се прибраха по стаите.
Дарси и останалите отидоха в стаята с портретите. Тя взе фенерчето от сейфа в стената и го даде на Грегори, като шепнеше указания. Дамите се настаниха на канапетата.
— Тази вечер отстранихте Ахмед от Кайро — щракна фенерчето Грегори и го насочи към портрета на египтянина. Черната светлина магически извади вампирските му зъби на показ.
— О, колко жалко — изхлипа Кора Лий. — Бил е вампир.
Мария Консуела се намръщи.
— Беше мавър.
— Отстранихте и Джордж от Хюстън — продължи Грегори и освети портрета на Джордж. Нищо не се промени.
Кора Лий подскочи:
— Аз бях! Открих още един от тези долни смъртни.
Жените се изправиха и аплодираха. Докато Грегори наливаше в чаши Газирана кръв, Дарси свали още два портрета от стената. Оставаха само шестима мъже — двама смъртни и четири вампира. По странно стечение на обстоятелствата Адам беше минал и през този етап. Въпреки че не искаше.
— Поздравления — вдигна чаша Грегори към журито. — Направихте още една крачка към избора на новия си господар. А господарят ви направи още една крачка към богатството.
— Три милиона долара! — извика Ванда.
Жените избухнаха в смях и чукнаха чаши. Дарси сложи своята на масата, неспособна да пие. Когато жените намереха новия си господар, щяха да се изнесат. Щеше да ги изгуби, както беше загубила Адам. Измъкна се от стаята и закрачи из фоайето. Пред нея се простря безкрайна вечност без семейство и с много малко приятели. Щеше да бъде много самотно.
Беше четири и половина сутринта, когато Остин се върна в апартамента си в Гринуич Вилидж. Щеше да се наложи да се върне в пентхауса след три дни, но когато научи за кратката ваканция, реши да замине веднага. Имаше нужда да се махне и да прочисти мислите си.
Гледа празненството в стаята с портретите през наблюдателната камера. Гледката на вампирите, които аплодираха премахването на поредния „долен“ смъртен, го подразни. Проклетите вампири си мислеха, че са много повече от хората. А на това отгоре видя и реакцията на Дарси. Тя изобщо не се зарадва. Остави чашата си с окаяно изражение и изчезна някъде. По дяволите, мястото й не беше при вампирите. Но не беше и при него.
Дотогава вече толкова се беше ядосал, че си взе чантите и се разкара. Гарет също беше решил да си тръгне, тъй като другият смъртен, Джордж, беше отстранен.
Остин завъртя трите секретни ключалки на вратата, пусна алармата и се строполи на дивана. На холната масичка бяха пръснати видеокасети. Всички записи на новинарските емисии на Дарси. Толкова обичаше да ги гледа, когато мислеше, че е жива. Пъхна последната касета — онази, в която се съобщаваше за изчезването й. В нея показваха уличката в Гринуич Вилидж, кървавото петно на земята. Репортерът обясняваше, че полицията е намерила нож с кръвта на Дарси по него. Смяташе се, че е мъртва.
Мамка му, трябваше да се сети, че е мъртва. Но как да го повярва, когато се влюбваше в нея?
Остин изключи телевизора. Облегна се и затвори очи. Беше ходил в онази уличка няколко пъти, за да огледа. Петното го нямаше, измито от дъждовете и снеговете на четири години. Но сигурно на онова място е умряла. Неговата красива Дарси. Мъртва.