— Нали работя с всички ви. Не ми се виждате особено опасни — заяви и напъха половин поничка в устата си.
Горещият, леко кисел аромат, бе божествен. Дарси силно се изкуши, но последният път, когато опита истинска храна, не успя да я задържи.
— Искам само да се позабавлявам, а жената е яка мацка — обясни Рик и изгълта остатъка от поничката. — Пък и не търся постоянна връзка, сещаш се.
— Ясно. Не мислиш, че между смъртен и вампир може да има дълготрайна връзка.
— Ами не — призна той и облиза захарта от пръстите си. — Може ли да те попитам нещо?
Дарси кимна. Знаеше, че връзката между нея и Адам нямаше да просъществува. Просто не очакваше истината да боли толкова много.
— Трудно ли е да оставиш истинската храна?
Тя се извърна.
— Да. — Пусна бележката на Рик в чантата си. — Да се хващаме за работа.
Бяха работили десетина минути, когато вратата се отвори и рецепционистката на ДВК се подаде зад нея. Дарси вдигна поглед.
— Мога ли да ви помогна?
— Да — отвърна жената и влезе в стаята. — Корки ме помоли да ви дам това, за да го предадете на секси мъжа от джакузито.
И й подаде визитна картичка. Корки беше написала „Обади ми се“ на гърба. Беше добавила и номера на личния си телефон, както и рисунка на две преплетени сърца с червено мастило.
— Колко мило — процеди Дарси, изкушена да разкъса картичката. — Има ли друго? Имам работа.
Рецепционистката почервеня почти колкото боядисаните кичури в косата си.
— Ами, може ли… да му дадете и това, моля? Но не казвайте на Корки. Ще ме убие.
— Какво е? — попита Дарси, като взе бележката.
— Моят телефонен номер — отвърна жената и избяга от стаята.
Дарси хвърли картичката и бележката в чантата си. Щастливият ден на Адам. Бързо му се сформираш фенклуб. И всичко това, само защото знаеше как да свали сутиен рекордно бързо.
Пое си дълбоко дъх и избута гневните си чувства настрани. По-късно щеше да крещи. Сега трябваше да работи. След пет минути вратата отново се отвори. Тя вдигна глава. Точно за когото говореха.
— Добър вечер — появи се с ефектна походка дон Орландо.
Носеше черни кожени панталони, смъкнати надолу, и черно копринено наметало, което изглеждаше малко странно без риза под него. Застана разкрачен в черните си кожени ботуши. Косата му също беше черна, Дарси предположи, че е боядисана. Това означаваше ли, че и гъстото окосмяване на гърдите му беше боядисано? Каква част от дон Орландо беше измислица? Май никой не знаеше истинското му име.
Плъзна тъмните си очи по нея и бавно се усмихна.
— Вие, разбира се, знаете кой съм.
Долен измамник или гнусно прасе според Корки.
— Да, знам.
— Искам да науча името на сексапилната жена в джакузито.
Дарси потисна един стон.
— Не мога да разкрия името й.
Той се подсмихна.
— Просто й кажете, че дон Орландо де Корасон, най-великият любовник в света на вампирите, желае да я ухажва. Тя ще се съгласи.
— Ясно.
Само през трупа ми, което за жалост е твърде близо до истината. Дарси се изправи и тръгна към вратата.
— Имам много работа. Така че, ако преместите ботушките си другаде, ще съм ви много благодарна.
Той се завъртя, от което пелерината му се разпери, и си тръгна. Дарси затвори вратата и я заключи.
Остин стана преди изгрев-слънце и отиде в офиса. Тъй като беше събота, Шон не беше там и той беше благодарен за това. Не искаше да отговаря на въпроси. Нае един бял бус с наблюдателна техника от министерството на вътрешната сигурност и посети една местна кабелна компания, където благодарение на значката си получи папка с фактури и служебна риза с логото на компанията. Тръгна към ДВК и пристигна в осем сутринта.
— Получихме оплакване около четири сутринта от Силвестър Бакъс — обясни на смъртния пазач. — Интернет връзката е била нестабилна.
— Така ли? — попита пазачът и заразглежда фактурата с подозрение. — Не съм уведомен за това.
— Сигурно са забравили да ви кажат.
Ще ми повярваш, проектира мисълта си Остин върху ума на пазача.
Той му върна папката.
— Влизайте.
— Благодаря. Няма да отнеме много време.
Остин тръгна към офисите с кутията с инструменти. Лесно намери кабинета на Силвестър Бакъс — на вратата имаше голяма пиринчена табела с името му. Остин затвори вратата и се захвана за работа. Компютрите в ДВК на практика бяха вкаменелости, така че се наложи да свали всичко на дискове. Когато приключи, се погрижи нещата да изглеждат, както го беше заварил. Махна на пазача на път през фоайето.