— Всичко е оправено.
Когато се върна в апартамента си, сложи етикети на всички дискове и прехвърли данните на лаптопа си. Сега разполагаше с цялата информация, която съществуваше относно ДВК. Оставаше само да я изпрати на Шон. Но ако я пратеше, Дарси щеше да стане мишена наред с другите вампири.
Затвори лаптопа и огледа нещата по масичката. Видеозаписи с Дарси, дискове от ДВК и проклетият списък, на който пишеше „Вампирите трябва да умрат“. Колкото повече се опитваше да постъпи достойно, толкова по-зле се чувстваше.
Понякога да си добрият герой е много гадно.
Беше нощта след събота и време за дебюта. Грегори откара Дарси и Маги до пентхауса. Там завариха жените от журито в салона им, нетърпеливо очакващи началото на предаването. Газираната кръв се изстудяваше в кофа с лед.
Настъпи полунощ и жените се залепиха за екрана. От стаите горе бяха махнати всички телевизори. Мъжете вампири не трябваше да знаят за смъртните кандидати, затова не им беше позволено да гледат шоуто, докато не приключи. И, разбира се, смъртните в никакъв случай не трябваше да научават. Това не беше трудно, тъй като двамата смъртни бяха напуснали пентхауса.
Към края на епизода Дарси се напрегна от притеснение. Последната сцена беше в стаята с портретите, където жените научиха, че някои от кандидатите са смъртни. Скоро гневът им щеше да избухне на екрана. Как щеше да реагира Слай? Той искаше голям неочакван обрат, но този можеше да се окаже по-голям, отколкото би понесъл.
Когато започнаха финалните надписи, жените си наляха Газирана кръв и вдигнаха тост. Дарси прие чашата с нарастващо усещане за беда. Всеки момент…
Телефонът иззвъня. Тя остави чашата си с въздишка.
Грегори вдигна.
— Да, тук е — каза и подаде слушалката на Дарси. — Шана Драганести е.
Дарси примигна. Шана ли? Тя пък защо ще се обажда?
— Ало?
— Дарси, трябва да говоря с теб. Много е важно.
— Добре.
Дарси зачака.
— Имам предвид лице в лице. В момента съм в новата ни къща в Уайт Плейнс. Можеш ли да се телепортираш тук?
Пръстите на Дарси се свиха още по-здраво около слушалката.
— Всъщност не. Може би Грегори ще ме докара…? — Тя го погледна въпросително.
— Не, това ще отнеме много време. — Гласът на Шана заглъхна. Звучеше сякаш е закрила слушалката с ръка, за да говори с някого в стаята. — Конър иска да дойдеш веднага.
Сърцето на Дарси се качи в гърлото.
— Аз… предпочитам да не…
— Дарси, спешно е. Трябва да се телепортираш тук веднага.
— Не знам… не знам как. Не съм се телепортирала досега. — Топлина заля лицето й, когато осъзна, че Шана споделя некомпетентността й с Конър. Окото й заподскача. — Виж, Грегори може да ме докара. Ще тръгнем веднага.
— Не затваряй — нареди Шана. — Конър идва да те вземе.
— Не! — задъха се Дарси. — Не искам да се телепортирам и определено не искам да ходя никъде с… — До нея изникна човешка фигура. Мъж в шотландска пола в червено и зелено. — Конър.
Слушалката се изплъзна от ръката й и падна с трясък на пода.
— Прощавай, девойче, но ще трябва да дойдеш с мен — заяви шотландецът, уви силна ръка около нея и всичко почерня.
Ужас премина през тялото на Дарси. Беше хваната в капан и безпомощна, точно като преди четири години. Не усещаше тялото си. Единственото, което я предпазваше да не изчезне като дим в черното нищо, беше стоманената хватка на Конър. Той отново я отвличаше против волята й. Мразеше го заради това и мразеше себе си, задето се страхуваше толкова. За бога, ако у нея имаше поне малко смелост, щеше да се оттласне и да изчезне от света завинаги.
Веднага щом краката й докоснаха земята, пред очите й се люшна някаква стая и влезе във фокус. Дневна с два високи стола, телевизор и диван. Шана седеше на един от столовете и ги гледаше. Дарси се освободи от Конър и залитна.
— Внимателно — протегна ръка да я задържи той.
— Не ме… — Думата „пипай“ заседна в гърлото й, когато видя лицето му. В линиите по челото му беше вдълбано разкаяние, което бе помътило и сините му очи. Истината я одра като въздълги нокти върху кожата й и тя извърна очи. Бог да им е на помощ. Решението му от онази нощ не даваше мира и на него.