Шана остави телефона на холната масичка до питието си.
— Благодаря ти, че дойде, Дарси.
Все едно имаше избор. Дарси се завъртя и разгледа удобната стая със сини бродирани тапицерии с жълти акценти.
— Това ли е новата ти къща?
— Да. Роман иска да запази местоположението в тайна. Шотландците, разбира се, знаят, тъй като се грижат за охраната.
Шана посочи синьото кадифено канапе.
— Седни, моля.
Дарси заобиколи холната масичка и седна близо до Шана.
— Какво има? Бунтовниците отново ли създават неприятности?
— Не чак толкова след смъртта на Петровски. Опасявам се, че последните ни проблеми със сигурността са причинени от баща ми.
Дарси хвърли бърз поглед към Конър, който стоеше неподвижно със скръстени на широките си гърди ръце.
— Чух някои неща за баща ти в нощта на сватбата ти.
Шана въздъхна.
— Поне имаше сватба. Искаш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Трябва да отида в къщата на Роман в града, за да взема файла — обяви Конър тихо. — След малко се връщам. — И изчезна.
Дарси задиша по-леко, след като той се телепортира.
Шана се усмихна.
— Гледах предаването ти. Страхотно си се справила.
— Благодаря.
— Предполагам, че бившият харем ме мрази, но наистина им желая само доброто — усмихна се още по-широко тя. — Само да е по-далеч от съпруга ми.
— Разбирам — отвърна Дарси, чудейки се какво може да е толкова спешно, че да я донесат тук. — Ако ще ти стане по-спокойно, мога да те уверя, че нито една от жените не е била влюбена в Роман. За тях е било просто въпрос на удобство.
— Благодаря. Радвам се.
Шана отпи от чашата си. Между двете се настани неловко мълчание.
— Защо съм тук? — попита Дарси най-сетне.
Шана се размърда притеснено на стола си.
— По-добре да почакаме Конър да се върне.
Дарси въздъхна. Нямаше никакво желание да обсъжда каквото и да било с Конър. А и й беше трудно да се съсредоточи при натрапчивия спомен за онова, което й беше сторил преди четири години.
— Не те ли притеснява да си заобиколена от вампири? — изтърси Дарси. — Тоест, не те ли е страх… или гнус от нас?
Шана се усмихна.
— Отначало малко се поуплаших, но след като опознах Роман и приятелите му, разбрах, че никога не биха ме наранили.
— Но Роман… в смисъл…
Дарси искаше да знае как може една връзка между вампир и смъртен да проработи. Ако Адам можеше по някакъв начин да я приеме като вампир, може би…
— Чудиш се как съм могла да се омъжа за вампир?
Дарси кимна.
— Вече бях започнала да се влюбвам в Роман, когато научих истината — започна Шана и очите й се напълниха със сълзи. — А и той ме обича толкова много. Готов е на всичко, за да ми осигури нормалния живот, който искам. Дори се опитва да бъде смъртен, заради мен.
— Моля?! — Дарси се изправи и заби пръсти в канапето. — Това възможно ли е?
Моля те, кажи „да“.
— Роман смята, че е възможно. Но дори да е така, първият експеримент се провали.
Сърцето на Дарси падна в стомаха й като камък и тя се строполи отново на канапето.
— О! — подскочи Шана. — Трябваше да се сетя… извинявай.
Дарси поклати глава. Гърлото й беше твърде свито, за да издаде и звук.
— Съжалявам — продължи Шана и се наведе да сложи ръка върху коляното на Дарси. — Конър ми каза колко си нещастна.
Дарси преглътна.
— Да, той би трябвало да знае.
— Така е — съгласи се Шана, която я гледаше с тъга. — Но аз много добре познавам Конър. Никога не би наранил никого нарочно. Той е добър човек.
Дарси стисна челюсти.
— Чувала съм.
И въпреки това — ето ме, вампир против волята си. Той не беше поискал разрешение. Просто беше решил, че ще бъде благодарна да прекарам вечността като кръвопиеща твар. Без значение на каква цена. Тя затвори очи.
А цената беше висока, по дяволите. Беше загубила всичко. Семейството си, приятелите, кариерата. И продължаваше да губи. Щеше да загуби Адам, когато той научеше истината. Но ако можеше отново да стане смъртна…
— Разкажи ми за експеримента.
Шана въздъхна.