— Ами на практика е обръщане на процеса на превръщане на човек във вампир. По време на преобразуването кръвта на смъртния се източва докрай. Роман смята, че атакуващият вампир отделя някакво вещество и тъкмо то причинява комата. Когато действието му премине, човекът умира от естествена смърт. Но ако вампирът даде собствената си кръв на човека, той ще се превърне във вампир.
В съзнанието на Дарси пробягаха спомени за Конър, който й даваше собствената си кръв. Тя преглътна с усилие.
— Продължавай.
— За да се обърне процесът, кръвта на вампира трябва да се източи докрай от друг вампир, за да може от ухапването да се освободи веществото, което предизвиква вампирската кома. След това, ако в субекта се влее човешка кръв, той трябва да се събуди като човек.
Дарси си пое дълбоко дъх.
— И се е провалил, така ли?
— Първия път, да — отвърна Шана и лицето й посърна. — Горкото прасе. Възразих, но Роман каза, че това е единственият начин.
Дарси замръзна.
— Създали са прасе вампир?
Шана направи кисела физиономия.
— Да. Звучи ужасно, знам, но съм благодарна, че Роман се отказа от първоначалния си план да направи експеримента върху себе си — каза тя и потръпна. — Слава богу, че го разубедихме.
Роман е бил готов да си рискува живота, за да бъде със смъртната си съпруга.
— Той много те обича.
Шана кимна.
— В момента е в „Роматех“ и се опитва да разбере къде е грешката. Ласло има теория, но ако е прав, това значи, че експериментът никога няма да проработи.
— О — възкликна Дарси и сърцето й посърна още повече.
— Ласло мисли, че е като да върнеш времето назад, че вампирът трябва да се върне в предишното си човешко състояние, точно както е било. С други думи, човешката кръв, която му се влива, трябва да съдържа собственото му човешко ДНК.
— Не могат ли да добавят ДНК на Роман в синтетична кръв?
— Това смяташе да направи Роман, но снощи откриха, че неговото ДНК е мутирало. И понеже той е на над петстотин години, няма как да разберем какво е било, когато е бил жив.
— Ясно.
Значи беше невъзможно. Щеше да си остане в този капан. Завинаги.
Шана се облегна назад, намръщена.
— Това последно откритие обърка всичко. Бяхме толкова сигурни, че можем да имаме деца, но сега…
— Искала си да имаш деца с Роман ли?
— Да, много. — Погледът на Шана се зарея в пространството. — Изглеждаше съвсем просто. Роман само премахна ДНК от обикновена човешка сперма и инжектира своето. Няколко пъти опитахме изкуствено осеменяване. — Тя поглади корема си. — Може вече да съм бременна. Надявам се.
Дарси се изправи на мястото си, разтревожена.
— Но нали каза, че неговото ДНК не е човешко, че е мутирало.
— Това го разбра едва снощи. Сега иска да прекратим опитите да забременея.
— Но ти не искаш, така ли?
Шана сви рамене.
— Аз го обичам такъв, какъвто е. И ще обичам детето ни, независимо от всичко.
Дарси сведе поглед към корема й.
— ДНК на бебето ще е наполовина вампирско.
— Знам — усмихна се Шана. — Не се тревожи. Опитахме осеменяването само три пъти. Най-вероятно не се е получило. — В усмивката й се появи тъга. — Толкова много исках да имам деца.
— Съжалявам.
Дарси се протегна и я докосна по ръката. Шана я стисна.
— Ще продължавам да се моля. Ще се моля и за теб всичко да се нареди.
Дарси се облегна и пусна ръката й.
— Боя се, че за мен е безнадеждно.
— Винаги има надежда — възрази Шана с искра в очите. — Така казах на Роман преди.
Пред тях затрептя фигурата на Конър, след това стана солидна. Нервите на Дарси се опънаха. Той сложи пластмасова кутия от ДВД и една бежова папка на масичката. Върху папката с почернен шрифт пишеше: „Операция Колове“.
— Извинявайте, че се забавих — започна Конър, след като седна на един стол срещу Шана. — Докато бях в къщата, се получи ново обаждане от Катя.
— О, боже — намръщи се Шана.
— Коя е тя? — попита Дарси.
— Катя и Галина са двете господарки на руското сборище — обясни Конър.
— Жени господарки? — попита Дарси. — Не знаех, че е възможно.
— Революционно е — призна Конър. — Двете поеха поста след смъртта на Петровски.
Шана изсумтя.
— Искаш да кажеш, след като двете го убиха.