— Боя се, че става и по-зле — заяви Конър и завъртя папката към нея. Обърна снимката на Гарет. — Има още един.
Студ полази по гръбнака й.
— Не — прошепна тя. — Не.
О, дано не е той.
Пристъпи по-близо до масичката и прочете името на последния профил. Остин Олаф Ериксън.
Олаф. Свръхестествени способности: 10.
Стаята се завъртя около нея.
Конър обърна страницата, за да разкрие последната снимка.
Адам.
Глава 17
— Девойче, добре ли си? — попита Конър.
Тя поклати глава, като не откъсваше очи от снимката. Адам.
Шана се наведе напред.
— Да не си се забъркала с него?
— Аз… аз дори не знам истинското му име. — Дарси се хвана за главата.
— Ти си се забъркала с него — прошепна Шана.
Защо се притеснява да го отрече? Един поглед към снимката му и припадна на пода. Дарси вдигна глава и погледна към снимката на Адам. Не, не и Адам. Гърдите й се стегнаха, не й достигаше въздух и сърцето й се сви. Беше прекарала толкова много време да мисли за Адам, който дори не беше Адам. Да копнее за него, а той не беше това, за което се представяше. За него беше първата й мисъл, след като се събудеше от своя мъртвешки сън и последната, преди отново да заспи. Всичко, за което мислеше, беше концентрирано върху надеждата, че някак си, въпреки всичките съмнения и страхове, той може би я обичаше и можеха да бъдат заедно.
Всичко е било лъжа. Напразната, безнадеждна мечта се бе превърнала в прах в светлината на истината, точно каквото щеше да се случи и с нея, ако се покаже на слънце. И тази загуба почти я уби. Загуба, която почти разкъса сърцето й, а после бавно се превърна в нещо друго.
Предателство.
Беше я излъгал. По дяволите, на него вероятно въобще не му пукаше за нея. Той просто е работил под прикритие. Сега, разговорът му с лейди Памела, придобиваше смисъл. Беше говорил за различната продължителност на нощта, защото е знаел, че говори с вампир. Искал е съдиите да мислят, че е вампир. Беше ги направил на глупаци и най-вече нея. А забележката му, че е работил като международен шпионин? Лейди Памела се беше засмяла на неговата глупост, но в действителност той се беше смял на тях.
— О, господи — простена Дарси. Тя погледна Шана ужасено. — Аз му казах за сватбата ти. Аз съм виновна. О, не. — Тя закри устата си с ръка. — Толкова много съжалявам.
Очите на Шана се разшириха.
— Какво си казала?
— Той ме попита дали искам да излезем тази събота, а аз му отговорих, че ще ходя на сватба. Споменах името ти, но това беше всичко.
Конър кимна.
— Ето как Шон Уилън е узнал датата на сватбата.
— Не съм споменавала къде е — увери ги Дарси. Но сега си спомни, как Адам я беше притиснал, за да получи повече информация. Искал е да знае, къде Шана ще прекара медения си месец.
— Всичко е наред — усмихна се Шана. — Ние все пак имахме сватба.
Дарси изскърца със зъби.
— Не е наред. — Гневът пламна вътре в нея, но не усети горещина. Мислеше си, че е била студена през последните четири години, но нищо не можеше да се сравни с ледения гняв, който я обзе в момента. Адам я бе използвал, а тя беше толкова отчаяна за топлина и внимание, че беше хлътнала по него. Заради него почти бе разрушила сватбата на Шана. Проклет да е, защото я третираше като жалка, самотна жена.
Тя направи жест към диска в опаковката.
— Какво е това?
— Записи от наблюдението на Остин Ериксън. — Конър отвори пластмасовата опаковка и извади диска.
— Изучавахме отряд „Коловете“. Планираме да ги посетим всичките още същата нощ и да изтрием спомените им.
Конър пусна ДВД-то във видеото на Шана и се обърна към телевизора.
— Аз извърших наблюдението над Ериксън, за да разуча графика му. Не искаме да го изтървем, когато настъпи времето.
Дарси се изправи бавно. На екрана видя неясните очертания на гараж. Някой паркира един тъмен седан и излезе от него. Адам, не това беше Остин. Не, той беше една лъжлива отрепка. Остин тръгна по посока на асансьора. Екранът стана черен и след това показа хола на непознат апартамент. Остин се намираше вътре и се движеше.
— Придвижих се до четвъртия етаж и заснех това през прозореца — обясни Конър.