— Надявам се, че никой не е забелязал как летиш пред прозорците — изкоментира Шана сухо.
— Не ме видяха — отвърна Конър с усмивка, която се стопи, когато погледна към Дарси. — Този Ериксън е опасен. Не сме виждали смъртен с толкова мощни медиумни сили.
Очите на Шана се разшириха:
— По-мощни от моите?
— Ти си силна — съгласи се Конър, — но никога не си тренирала в това. А този мъж е — завърши той, посочвайки Остин на екрана.
Дарси стисна ръцете си, които бяха толкова крехки и студени, сякаш можеха да се счупят като замръзнал лист.
— Какъв вид медиумни сили? Той може ли да контролира хората? — Беше ли манипулирал съзнанието й, за да си падне по него? Не, това не можеше да е вярно. Чувствата й се бяха появили много по-късно в съзнанието й. И той не би могъл да контролира сърцето й.
— Не съм сигурен какво точно може да прави — отвърна Конър. — Но без съмнение щеше да разбереш, ако се беше опитал да чете ума ти.
— Точно така — отдъхна си Дарси облекчено. Тя винаги можеше да познае, когато някой се опитваше да проникне в съзнанието й. — Трябва да почувствам студ.
Шана трепна.
— Не се получава така при смъртните. Когато баща ми се опитваше да проникне в съзнанието ми, на мен ми ставаше топло.
— Тъй, мъртвешкият студ идва от вампирите, а горещината от живите — съгласи се Конър.
Горещина ли? Дарси се сви в стола си. Мили боже. През цялото време тя чувстваше топлина, но го беше отдала на привличането, дори на страстта, която изпитваше. А това е бил той, изследващ съзнанието й. Направил го е без нейното знание и против волята й.
Очите на Конър се присвиха.
— Той е проникнал в съзнанието ти, нали тъй?
Това манипулативно копеле. Очите й се присвиха.
— Аз… аз, не мисля, че е разбрал нещо важно от мен.
— Вероятно не — скръсти ръце Конър. — Те така и не разбраха къде ще се състои сватбата.
Дарси кимна. Всичко, което Остин би могъл да разбере от нея, бяха личните й страхове и желания. И това беше достатъчно гадно. Трябва да е бил наясно, че тя е влюбена в него. Емпат, друг път! Мислеше, че преувеличава спрямо него, но не, грубо го беше подценила. Поредната лъжа.
Тя грабна снимката от досието.
— Мога ли да я задържа?
— Да, имаме ги всичките на компютъра. — Конър се обърна към телевизора.
— Какво смяташ да правиш?
— Да му я върна. — Дарси кимна по посока на адреса в досието на Остин.
— Не мисля, че туй е добра идейка, да се виждаш с него в момента. Твърде разстроена си. Позволи ми аз да говоря с него, девойче.
— Той е мой проблем. Аз ще се оправям с това.
Конър се намръщи леко.
— Ти взе решението вместо мен в миналото — отбеляза Дарси тихо. — Никога повече не го прави.
Следа от болка премина през лицето му.
— Тъй да бъде. Ще оставя това на теб. Но внимавай. Нямаме идея как ще реагира той.
— Аз прекарах малко време с него — отвърна Шана, докато се изправяше, — но ми изглежда свестен.
— Той изглежда много неща — измърмори Дарси, докато сгъваше и прибираше снимката му в джоба на панталоните си.
— Мисля, че е доста по непредубеден от останалите — продължи Шана. — Това може би е добър знак. Ако успееш да го убедиш, че има и добри вампири, той може да го каже на останалите в екипа.
Дарси сви ръцете си в юмруци. Тази вечер не се чувстваше като дипломат.
— Сега бих искала да тръгвам.
— Добре — съгласи се Конър и прибра досието и ДВД-то заедно. — Ще те отведа до градската къща на Роман. После Иън може да те откара до апартамента.
Този път Дарси не възрази, когато Конър сложи ръка на рамото й и се телепортира с нея.
Тридесет минути по-късно Иън паркира напречно в една тясна уличка в Гринуич Вилидж. Имаше само няколко сгради на улицата, на която живота й се бе променил завинаги.
— Ще намеря място за паркиране — каза Иън. — Колко време ти е нужно?
Дарси погледна часовника на таблото.
— Мисля, че тридесет минути ще са достатъчни.
Познаваше Иън от четири години и все още се смущаваше от тийнейджърския му вид, а реално беше на повече от четиристотин години.
— Ще те чакам пред апартамента в два и четиридесет и пет. — Иън изключи фаровете на БМВ-то на Роман и заобиколи, за да отвори вратата на Дарси.