Огледа стаята, за да се увери, че беше сама. Ключалките на вратата му бяха доста сигурни. Заключващият механизъм не беше отключен, така че алармата все още беше включена. Трябва да се е телепортирала вътре.
Един от видеозаписите беше буквално изтръгнат от видеото. Трябва да е гледала някой от тях. Компютърните дискове ги нямаше на масата за кафе. Късове жълта хартия бяха разпилени по масата и пода. Сигурно бе видяла и списъка, който беше направил със заглавие: Вампирите трябва да умрат. Емоциите му се отприщиха.
— Мамичката му.
— Ако имаш предвид себе си, съм напълно съгласна. — Дарси стоеше в кухнята със скръстени ръце и вбесено изражение.
Сърцето му се сви. Не сега. Остави болката настрана и се изправи срещу нея.
— Мога да обясня.
— Не се притеснявай. Вече знам всичко, Остин. — Използваше името му като оръжие и всеки път щом го произнесеше, все едно го удряше и го заклеймяваше като лъжец.
Серия от силни пукания се чуха от микровълновата.
— Какво правиш?
Той изтича в кухнята и натисна бутона да отвори вратичката на микровълновата. Всички компютърни дискове се бяха превърнали в разтопена маса от пластмаса. Слава на Бога, че беше свалил всичко на лаптопа си и на преносима памет. Но изглежда трябваше да смени микровълновата си.
Той я погледна раздразнено.
— Много готино.
Тя погледна към боксерките му:
— Щях да кажа същото нещо.
Бооожее. От всички нощи, точно тази ли трябваше да обуе боксерките си на картинки с тъпия Спондж Боб.
Дарси повдигна вежди.
— Имаш ли семейство? Мислех си, че може да те блъсна от някоя скала. Или може би да те натопя в някое зелено мазно езерце.
— Знам, че си ядосана.
— Олеле. Ти наистина притежаваш телепатични сили.
— Не достатъчно телепатични. — Все още не се беше развълнувал от това как се бяха обърнали нещата. Бе намерил перфектната жена, само за да я загуби.
— Всъщност си мислех, че си човек само до преди няколко дни.
Тя замръзна:
— Аз съм човек.
— Имах предвид жив човек. — Той остави пистолета си на плота, но така, че да е в обсега му. — Мислех, че си невинен жив човек, хванат във вампирския сват. Исках да те спася.
Тя наклони глава, изучавайки го.
— Мислел си, че съм смъртна? Не си могъл да откриеш разликата?
— Не! Ти имаш пулс, по дяволите. Как е възможно вампир да има пулс? И пиеше студен шоколад. Когато прочетох съзнанието ти, си мислеше за плажове и слънце и за семейството си. Що за вампир би продължил да мечтае за слънце?
Тя скръцна със зъби:
— Такъв като мен.
— Направи ме на пълен глупак. Смятах, че си в ужасна опасност. Мислех, че се нуждаеш от спасяване.
— И реши, че ще си герой и ще ме спасиш? — Тя пристъпи по близо, в очите й се отразяваше болката. — Твърде си закъснял.
Той трепна. Беше закъснял. Тя никога нямаше да бъде негова.
— Видях заглавието на малкото ти списъче. Вампирите трябва да умрат. Така че сега, вместо да ме спасиш, искаш да ме убиеш?
Силна болка се заби като кол в сърцето му.
— Никога не бих могъл да те нараня.
— Лъжеш отново. Ти вече ме нарани.
— Не съм го искал. Мислех, че си жива, когато аз… но когато открих, че си мъртва…
— Изглеждам ли ти мъртва! — Тя заби един пръст в гърдите му. — Дали се чувствах мъртва, когато ме докосваше? Имах ли вкус на мъртва, когато ме притискаше страстно?
— Мислех, че си жива, по дяволите! — Той блъсна забодения в гърдите му пръст настрани. — Щом се откъснахме от страстната прегръдка, видях сянката си. Ти нямаше такава. Тогава осъзнах истината.
Очите й се присвиха.
— И тогава ме заряза.
— Какво очакваш да направя? Да правя любов с мъртва жена?
Тя ахна, след което вдигна ръка и го зашлеви силно.
— Може ли една мъртва жена да направи това?
Той усети кръв върху устните си. Боже, трябваше да знае, че не бива да ядосва женски вампир. Дарси беше изключително силна и бърза. Избърса устните си и видя червената ивица кръв върху пръстите си. Тя замръзна, когато погледна към ръката му.
— Какво не е наред, Дарси? Забрави ли да хапнеш, преди да дойдеш тук?