Трябваше да спре това. Сега. Гмурна се в басейна и остави ледената вода да потуши желанието му. Преплува басейна и излезе. Потръпна, а кожата му настръхна.
Ванда го наблюдаваше от джакузито.
— Ела. Изглеждаш премръзнал.
Той потърка ръце върху раменете си. Би трябвало да откаже. Няма ли това да го елиминира?
— Не, благодаря.
— Не искаш ли да се стоплиш? — Ванда преплува през джакузито и спря до краката му. Тя изтръгна малкия си микрофон от ръба на бикините си и го хвърли в басейна. — Опа. Колко несръчно от моя страна. Сега, никой няма да ме, чуе като говоря за нощта, в която ти и Дарси се бяхте разгорещили точно тук.
Остин се напрегна.
— Не знам за какво говориш.
Ванда се усмихна.
— Записано е от камера. Пуснаха го онази вечер по ДВК.
Остин отвори уста. Бяха излъчили интимностите помежду им по вампирската телевизия? Той погледна назад към Дарси, която стоеше до басейна и изглеждаше предпазлива.
— Не се притеснявай — продължи Ванда. — Никой не знае, че е била Дарси. Освен ти и аз, това е. Повечето хора мислят, че е била лейди Памела или Кора Лий, тъй като и двете имат дълга руса коса. Но аз разпознах роклята на Дарси, когато я захвърли в басейна.
— Каза ли на някого?
— Не. — Тя се отдръпна назад в джакузито. — Поне не още. Защо не седнеш за малко?
Дали заплашваше да разкрие Дарси? Остин не беше сигурен, но не искаше да поема никакви рискове. Така че влезе в горещата вода и приседна на мястото срещу Ванда.
Тя се усмихна.
— Така не е ли по-добре? — Тя погледна зад него и трепна. — О, боже. Дарси гледа към теб в момента. — Ванда се плъзна във водата, за да седне до него. — Ще я накараме ли да ревнува?
— По-добре не.
— Хубаво. Всъщност, няма нужда. Беше изгубена в мига, в който те видя на прослушването. Нарече те Аполон, бога на слънцето. — Ванда прокара пръст по челюстта му.
Остин се плъзна надолу по седалката.
— Не искам да я разстройвам.
Ванда погледна през рамо.
— Твърде късно. Изглежда наистина ядосана.
Остин скръсти ръце върху гърдите си.
— Какво искаш от мен?
Ванда се беше подпряла с лакът на ръба на джакузито и го изучаваше.
— Искам да знам дали наистина те е грижа за нея.
След кратка пауза, той реши, че няма нищо лошо да признаеш истината.
— Аз съм влюбен в нея.
— Ах… — Ванда подпря брадичка на ръката си. — На записа, изглеждаше повече като страст. Сигурен ли си, че си влюбен?
— Сигурен съм. — За съжаление. Беше се опитал да потисне чувствата си, но те продължиха да се задълбочават въпреки всичко.
— Дарси страда твърде много. Заслужава да бъде щастлива.
Остин се изненада.
— Да не твърдиш, че те е грижа за нея?
— Да. Това изненадва ли те?
Той си пое дълбоко дъх. Преди седмица не би повярвал, че вампирите могат да почувстват състрадание или лоялност един към друг, но те явно го правеха. Като че ли чувстваха всичко точно толкова дълбоко, колкото когато бяха живи. Аз съм човек. Думите на Дарси се появиха в ума му.
— Започнах да преосмислям мнението си.
— Тя заслужава най-доброто. Имаше душата на ангел. — Ванда повдигна ъгълчето на устните си. — За разлика от мен.
— Признаваш ли, че си зла?
Усмивката й се разшири.
— Някой би казал, че съм.
— Какво си направила? Извършила си убийство? — попита той равнодушно, но беше дяволски сериозен.
Усмивката й се стопи.
— Предпочитам да го наричам административно правосъдие.
Той присви очи.
— Някога би ли навредила на невинен?
— Не — отговори тя просто. — Ти би ли?
— Не.
— Тогава никога не наранявай Дарси — приближи се тя.
Остин долови скрита заплаха в гласа й.
— Не искам да я нараня, но не е толкова просто.
— Твърдиш, че я обичаш. Тя те обича. Според мен звучи просто.
— Не, сложно е… Моята работа е важна.
— По-важна от Дарси?
— Не. Но не мога да си позволя да попадна в ситуация, в която трябва да избирам.