Боже, но не трябваше да попада и в ситуация, в която да обсъжда състоянието на сърцето си с вампир.
— Ако я обичаш, изборът е само един.
— Не е толкова просто. Ще трябва да жертвам всичко. Животът ми, разбиранията ми биха се променили изцяло.
— И не си готов да го направиш?
Можеше ли да го направи? Да обърне гръб на спецотряда и ЦРУ? Да се присъедини към Дарси и да живее сред вампирите? Щеше да бъде считан за предател на страната си. Щеше да измине труден път, дори да си намери прилична работа.
— Имала съм труден живот. — Ванда се загледа в звездите. — Виждала съм ужасни неща. Концентрационни лагери, мъчения, смърт. Невероятна човешка жестокост. Имаше времена, когато молех Бог за смелост, за да се сложи край на всичко. Не можех да понеса да видя повече ужас.
— Съжалявам. — И той не просто го казваше. Всъщност чувстваше състрадание към тези вампири.
Ванда се изправи и го погледна.
— Бих издържала всичко отново хиляди пъти в повече, ако това ще върне малката ми сестра обратно към живота. — Проблеснаха сълзи в очите й. — Тя беше толкова умна и пълна с живот. Щеше да е като Дарси, ако беше оцеляла.
Остин кимна, собствените му очи се насълзиха.
Ванда преплува до него.
— Няма нищо по-свещено от любовта. Не й позволявай да ти се изплъзне.
Усети прозрението като сълза, отронила се от тъмнината, за да разкрие светлина и най-накрая прогледна за истината.
— Ти не си толкова зла, нали? — Никой от тези съвременни вампири не бе истински лош.
— Правим най-доброто по силите ни с това, което ни е отредено.
Остин се изправи.
— В такъв случай ти желая късмет. — Той заобиколи Дарси, която го погледна яростно и му обърна гръб.
— Трябва да поговорим — каза той тихо, съзнавайки, че камерите бяха насочени към тях и продължи към зимната градина.
Маги му подаде кърпа.
— Моля, преоблечете се за церемонията на „Орхидеята“ във фоайето.
Той се отправи уморено към стълбището. Нищо чудно, че Дарси беше ядосана. Имаше чувството, че няма да бъде елиминиран тази вечер.
Глава 20
Дарси придружи Ванда обратно до салона за служители, за да разбере какво мислят другите дами за нощното състезание. За съжаление, те бяха съгласни с Ванда, така че нейната надежда, да елиминират и двамата тайни агенти, пропадна. Ванда се беше преоблякла в сухи дрехи и беше извадила две черни орхидеи от хладилника, така че се отправиха заедно с останалите дами към мястото за церемонията „Орхидея“.
Принцеса Джоана потръпна, когато един от високите й токове се закачи за килима в коридора.
— Рани господни, една дама може да си счупи врата с тези обувки.
— Ще станеш по-добра с практика — опита се да й обясни Дарси. — Изглеждаш страхотно.
— Благодаря ти. — Принцесата изглеждаше елегантна в скъпата си черна рокля и красивия наниз от перли около врата.
— В началото се чувствах гола без корсажа си — каза Кора Лий. — Но сега съм възхитена. За първи път от стотици години, в действителност мога да дишам.
Кора Лий и лейди Памела бяха облечени по-младежки с прилепнали сатенени панталони и изрязани потници.
Принцеса Джоана се обърна намръщено към тях.
— Вие двете трябва да се засрамите. Показвате твърде много плът.
— Това е злото. — Роклята на Мария Консуела стигаше до глезените й.
Лейди Памела сви рамене.
— Старата ми рокля показваше много повече от гърдите ми и никой не възразяваше срещу това.
— Да показваш пъпа си е нечестиво. — Мария Консуела стисна с ръце броеницата си. — Аз никога не съм виждала пъпа си.
— Какво? — попита Дарси. — Но когато се къпеш…
— Къпя се с риза като всяка порядъчна дама.
— Ооо… — Дарси осъзна, че може и да облече дамите в модерни дрехи, но някои от тях все още мислеха архаично.
Жените влязоха във фоайето. Всички мъже се бяха преоблекли в костюми. Грегори се отправи към тях, за да ги посрещне, докато шестте участника останаха на стълбите.
Дарси погледна бегло към Остин. Широките му рамене изглеждаха толкова добре в костюм. За разлика от Реджиналд, той не се нуждаеше от подплънки под дрехите си. Светлината на полилея хвърляше златни отблясъци в косата му. Изглеждаше така, сякаш беше изсушил косата си набързо, но разрошените къдрици му придаваха още по-секси вид.