Остин кимна, успокоен, че Гарет не е открил много неща.
— С Ема убихме един вампир в Сентрал парк.
— Без майтап?
— Беше нападнал една жена. Спасихме живота й.
— Браво. — Гарет натъпка малко чипс в устата си.
— Никой от вампирите тук не би нападнал някого.
Гарет изсумтя.
— Биха го направили, ако са достатъчно гладни. Мисля, че Шана Уилън беше права, че има два типа вампири. Нарече едните миролюбиви модерни вампири, а останалите Бунтовници.
— Тя беше с промит мозък — измърмори Гарет е пълна уста.
— Помисли над това. Изглежда има две различни групи вампири, защото ги видяхме готови да се бият едни срещу други в Сентрал парк. И освен това ги чух докато подслушвах телефоните им. Те се мразят помежду си.
— Срамота е, че не се избиват взаимно. Това щеше да направи нашата работа много по-лесна.
Остин отпи от колата си:
— Мисля, че трябва да научим много повече за тези две различни течения.
Гарет поклати глава.
— Да се забъркваме в политиката им би било загуба на време. Ние просто трябва да ги убием.
Остин довърши напитката си в мълчание. Трябваше да се свърже с Шана Уилън. Или Драганести, както сега беше името й. Тя можеше да му каже повече за вампирите. И какво е да си женен за един от тях.
Той беше пътник, можеше да го усети. Не вярваше, че всички вампири са зли демони. Всичко, което беше научил през последните седмици показваше само един свят, който се движеше успоредно със света на живите. Те обичаха и мразеха. И откакто беше влюбен в една от тях, се опитваше да се примири с този свят, за да може да го приеме. Все пак да обърне гръб на ЦРУ и стария си живот ще бъде трудно. Твърде трудно.
Той смачка кутийката и я хвърли в кофата. Какво си въобразяваше, че може да се омъжи за Дарси и да живее щастливо до края на живота си? Е, тя може би щеше да живее вечно, но той щеше да остарее и да умре. Колко дълго щеше да издържи, преди да се умори от дъртия му задник? Само след сто години, щеше отдавна да си е отишъл и да бъде забравен.
Така че струваше ли си да зареже работата си за някакъв краткотраен сън? Ако беше умен, щеше да се елиминира сам утре вечер. И никога повече нямаше да види Дарси. Но за първи път в живота му, да бъде благоразумен му се струваше глупаво.
Той каза лека нощ на Гарет и тръгна към стаята си. Седна пред компютъра си и провери охранителните камери. Двамата последни вампири Ото и Роберто бяха в билярдната зала и играеха пул. Фоайето и залата с портретите бяха празни. Той превключи на къщичката край басейна и веднага съжали.
Дарси изглеждаше свежа от душа, косата й беше влажна и бе облечена в къса пижама. Почувства как копнежът и отчаянието му болезнено се възвърнаха. Как би могъл да се откаже от нея? Това, което му беше казала Ванда в джакузито, му напомни колко рядка и специална може да е любовта. Дарси беше умна, смела — всичко, което някога е искал. Тя също така беше емоционална и ентусиазирана. В момента крачеше напред-назад в стаята си. От изражението на лицето й и произнасяните думи можеше да предположи, че спореше със себе си.
Дарси се отправи към кухнята и извади една бутилка от хладилника. Разтърси я и наля тъмната червена течност в стъклена чаша. Остин трепна. Извади още нещо от хладилника. Шоколадов сироп? Изсипа малко в чашата и след това го разбърка с една лъжица. После прибави няколко ледени кубчета.
Напусна кухнята, отпивайки от течността. Остин се отпусна назад в стола си, а сърцето му се сви. Може би се опитваше да разреди отвратителния вкус, но резултата си оставаше същия. Тя пиеше кръв.
Той отиде в банята и взе горещ душ. Пусна струята върху главата си, но водата не можеше да измие спомена за Дарси и кръвта. Как би могъл да се присъедини към нейния свят?
Няма нищо по-свещено от любовта. Думите на Ванда прозвучаха в съзнанието му и го попариха сякаш с вряла вода. Как може да се откаже от нея? Обичаше я. Но можеше ли да се остави на волята на вампир?
Изсуши се и влезе обратно в стаята с кърпа, увита около кръста. Погледна към компютърния екран. Дарси не беше вече в къщичката до басейна. Сигурно е отишла в спалнята, където той не разполагаше с камера.
Остин провери фоайето и стълбите. Празни. Също така и източното крило.
Дъхът му секна, а кърпата падна от бедрата му. Дарси вървеше към него. Тя беше облякла бяла хавлия, която прикриваше късите й шорти и изрязано потниче.
Той взе куфара си и извади оттам чифт чисти боксерки. Червена коприна. Е, по-добре беше от Спондж Боб. Дарси леко почука на вратата. Майко мила. Той се напъха в боксерките и затвори лаптопа си. Заглади мократа си коса назад и отвори вратата.